Размишлявайки за истинския университет в цяла една поредица от есета - последното от които е Философията е светилник на университетския дух - стигнах до момент, в който се налага да опиша и представя българската версия за университет, т.е. за фалшивия, обездухотворен, обезжизнен, бездуховен университет; ще ми се наложи да пиша за това как университетската идея бива опошлявана и дискредитирана в нашите специфични български условия; другояче казано, налага ми се да пиша за менте-университетът. Да, както и във всяка друга сфера у нас има какви ли не ментета (фалшификати) - имаме си менте-политици, менте-музиканти, менте-нравствени проповедници, менте-митрополити и прочие! - така и университетът в български условия е менте, да не кажа дори чалга.Чалга-университет - как ви звучи това? Може би чалга-университетът е по-висш стадий в развитието на менте-университета - по същия начин както комунизмът бил по-висш стадий на социализма? Не знам, но всичко е възможно. Да видим, ще опитам да опиша така начената тема, която, както си личи още тук, е така грандиозна, че едва ли ще мога нещо съществено да кажа, но какво пък ни пречи да опитаме?
Една голяма уговорка обаче съм длъжен да направя в самото начало. Като пиша за менте-университет, за менте-професори и пр., това съвсем не значи, че всичките ни университети и всичките ни до един професори са все ментета. Не, разбира се, има и университети, или има поне един университет у нас, който не е менте, който донякъде е успял да съхрани академичния си дух, което обаче съвсем не значи, че и в него не действат тенденциите, за които ще стане дума съвсем скоро. Просто тия тенденции все още не са го овладели напълно, макар че натам вървят нещата. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
2 коментара:
"Колкото личността е по-оскъдна, толкова по-маниерни стават тия, които имат грижата да се преструват на най-велики, щото какво ще правиш в университет ако не си най-велик?! Естествени, неизвратени човешки отношения тук почти не са възможни, а оня, който си ги позволи, мигом става най-неприятен дразнител: тоя пък за какъв се мисли, та не се държи като нас?! Тоя да не се мисли за нещо повече от нас, ще ми се прави на личност, при това естествена, я го виж ти?!"
Според мен тук сте описал не само преобладаващата атмосфера в българските университети, а и до голяма степен в българското общество като цяло. Струва ми се, че в България лицемерието, фалшът и позьорството са начин на живот. А после същите тези разправят как западняците били фалшиви - американци, англичани, французи...Глупости.
Да, изглежда сте прав, не се бях замислял за това... изглежда, че в такива места, като църква, университет, театър и пр. като под микроскоп изпъкват недъзите и ценните качества в манталитета на целия народ...
Публикуване на коментар