Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

За някои поуки от гръцкия пример

Във връзка с публикацията В Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат с г-н Александър Лютов, собственик на блога ПОЗИЦИЯ, проведохме кратка обмяна на мнения, които, струва ми се, могат да са интересни за някои хора; иска ми се и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да могат да разберат какво сме си казали; затуй публикувам последния коментар на г-н Лютов и моя отговор до него:

Благодаря за отговора, г-н Грънчаров. И Вие, и аз явно циркулираме около същността. Това не е лошо. Позволете една дуплика, чрез цитат (със съкращения):

„За всички, които бяха по-скоро на страната на Дьо Гол, отколкото на Че Гевара, комунизмът, колективизмът, тоталитаризмът бяха абсолютното зло. Налагаше се идеята за моралното оправдание на капитализма като противоположност на абсолютното зло. Това беше оправдание, чрез отрицание, чрез разликата, чрез сравняването с другия, но оправдание. Колко беше хубав Западът по Брежнево време! Но, ха, сега де, няма го вече Брежнев, за да подчертае чрез контраст блестящата младост и великолепие на нашата цивилизация…” (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Народът съвсем невинаги е прав. Както казва руският правозащитиник Сергей Ковлаьов: „Народ часто и трагически ошибается.” Но не затова сме демократи, защото народът не греши или пък защото задължително избира най-добрите управници. Историята е пълна с грешки, понякога фатални като Германия 1933, когато германците дават на Хитлер мнозинство. Демократи сме, защото както казва Карл Попър, демокрацията дава възможност и не дотам кадърни правителства да бъдат свалени без насилие – чрез гласуване, което при диктатурата е невъзможно. Това е най-характерният белег на демокрацията – възможността да се свалят правителства без кръвопролитие.

Гърците са постигнали това материално ниво именно НЕ по икономическите закони, а живеейки НАД възможностите си. Сега доходите им се връщат към нормалните за гръцката производителност нива, но на хората това, разбира се, не им харесва и затова протестират. Впрочем както показва задлъжнялостта на страните от ЕС и на САЩ, гърците не са единствените, които не се простират според чергата си. Всъщност реалните доходи в Западна Европа, Япония и САЩ достигат своя апогей около 1970 и оттогава стагнират или намаляват. Реалните доходи в Америка например за последните 40 години са спаднали поне с 30%. Само че това се прикрива чрез кредитната експанзия.

Добри Божилов правилно пише в статията си „Рухва ли икономиката на кредита?”:

„Т.е. България, а и други подобни държави (Китай, Индия, Виетнам, Бразилия), които имат някакъв стандарт при ограничена кредитна активност, може да се окажат по-близо до обективната реалност от западния свят, където огромна част от стандарта се дължи на кредити. Т.е. може да не сме толкова по-бедни от тях, колкото изглежда, а просто те да са консумирали допълнителни богатства, каквито не произвеждат. При регулацията (инфлационно или с рестрикции) нищо чудно стандартът да се доближи до нашия. Значително...”

http://www.komentari.com/index.php?option=com_content&task=view&id=809&Itemid=2

А гръцките протести по ред причини не може да са пример за българите. Не знам защо подобни просташки прояви се дават едва ли не за образец за „гражданско общество”. Не говоря за хулиганите, които палят и чупят, а за мирните протести. Срещу какво и за какво точно протестират гърците? Ако протестираха срещу гръцката олигархия, срещу корупцията, неплащането на данъци, което е гръцкият национален спорт и т.н. – добре, но това на е така. Те не искат реформи, а просто искат статуквото да се запази, партито да продължава. Също така не съм чул за искания за наказване на виновните за натрупването на астрономическите дългове, нито за съд над отговорниците за влизането в еврозоната с измама, сред които между другото е и сегашният премиер Пападимос.

Да погледнем за сравнение българите: те протестираха културно, но настоятелно срещу правителството на Виденов. След това обаче търпяха всички изключително тежки и болезнени реформи на правителството на Костов, защото имаха ясното съзнание, че друг път за България няма. Ако навремето българите се бяха държали като гърците, България никога нямаше да излезе от кризата и щеше до днес да нереформирана. При това въпреки реформите избирателите съвсем не бяха разлюбили Костов и ОДС и щяха да ги преизберат, ако комунистите не бяха довели царя. Методи Андреев в телевизионно интервю днес каза на Бареков, че ако иска да знае кой доведе Симеон, трябва да се обърне към руските тайни служби – само че няма да получи отговор оттам.

Няма нужда да идеализираме българите, но истината е, че въпреки всичките им недостатъци и 45-те години комунизъм те остават най-напредналия и най-културен народ на Балканите, с най-модерно общество и най-висока демократична и политическа култура. Гърция въпреки вече 30-годишното си членство в ЕС остава едно примитивно, предмодерно общество в духа на 19-ти век.