Най-сигурното, направо непоклатимо доказателство за това, че даден човек не е бил сътрудник или агент на ДС или КГБ

По повод тъжната новина за смъртта на Иван Славов - виж Почина професор Иван Славов - моя милост написа във Фейсбук ето тази кратка бележка:

Бог да прости професор Славов! Имам много добри впечатления от него от годините преди 1989-та. Много ми помогна тогава! Няма да го забравя докато съм жив!

Аз за проф. Славов отделно ще пиша тия дни, понеже чувствам дълг към неговата памет, пък и философското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор, ще излезе в новия си брой с текст, посветен на забележителния български философ. Но ето сега една друга, съвсем неочаквана реакция, за която даде повод моята бележка; г-н Nikolai Sultanov, мой фейсбуков приятел, ме запита нещо, на което се наложи да отговоря; публикувам и двете, и въпроса, и отговора, щото ми се струва, че в тая обмяна на мнения има и, така да се каже, един по-съществен, "обществено-значим" и психологически нюанс; та тоя човек ме попита за следното:

Aнгеле, извинявaй, че ти говоря нa мaлко име, но нaли сме приятели... Може ли един мaлко неудобен въпрос: след кaто си се познaвaл с проф. Ивaн Слaвов (известен с еретичните си възгледи към комунистическaтa действителност по оновa време), a и след кaто си зaвършил философското си обрaзовaние в Русия, бил ли си обрaботвaн от бившите нaши и съветски тaйни служби? Въпросът ми е неудобен, a пък и отдaвнa мисля дa Ви го зaдaм, зaщото виждaм, че сте с много демокрaтични рaзбирaния и сигурно сте много ценен от Вaшите студенти... (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo