Да продължа размислите си; предният път стигнах до ето това есе Защо в българската наука промяна няма и не може да има?; явно се оформя една поредица; много ми се е насъбрало, нямах намерение да пиша такава, но ето, получи се. Не трябва човек да насилва това, което иде от неговия дух, извира от него. Духът е нещо свято. Ние самите сме нищо, а духът е всичко. Без духа в гърдите ни ние, човеците, сме нищо...Та темата на дисертацията ми, за чиято славна (не)защита писах толкова дълго, е точно тази: човекът и духът. Духът в човека. Формите на духа. Не знам как звучи една тема в очите и ушите на съвременните хора, живеещи във време, в което имаме свобода; пълна свобода поне в сферата на духа. Никой днес не може да ни задължи да мислим каквото и да било. Стига да не му се оставим, никой не може и да ни манипулира. Ако мислим основателно и вдъхновено, ще сложим здрави стени пред всеки опит да ни манипулират. Та днес едва ли с нещо такава една тема на дисертацията ми звучи "новаторски" или нещо подобно. Затуй съм длъжен да направя едно разяснение. Във времето, в което замислях и писах тази дисертация, за духа да се пише беше забранено. И за истината за човека - която е същност на духа на човека - беше забранено да се мисли. Защо ли? Ей-така, официалната доктрина на комунизмо-марксизма просто забраняваше всякакви размисли за човека, особено пък за духа, а пък размисли за човека и духа, разминаващи се с догмите на същата тая официална догматична доктрина-идеология на комунизмо-марксизма, бяха забранени абсолютно. И ето, аз, 26-27 годишен млад асистент по философия дръзнах да пиша цяла една дисертация тъкмо за духа и човека, за духа на човека. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Между другото комунистическите философи, политици и „стратези”, както и да се прикриват, до днес вярват в догмите на марксизма и продължават да разглеждат света през призмата на диалектиката и класовата борба. Затова ако искаме да проумеем политическите им ходове, непрекъснато трябва да държим сметка за това. Те съвсем не са отхвърлили идеологията като ненужен баласт и не са станали прагматици, стремящи се само към материалната изгода. Материалното, вкл. под формата на пари и имущество, винаги е било централно за комунистите, но извън това не бива да се забравя, че за тях не по-малко важна е властта, вкл., но не само като средство за забогатяване.
Публикуване на коментар