петък, 24 февруари 2012 г.

Сънувам, че съм на пресконференция на... Путин!

Не, навярно вече съм се побъркал; не знам какво да мисля вече?! Ще ви кажа нещо, моля, не се смейте, моля, бъдете снизходителни; човешко е в края на краищата да разбираме недъзите и болките на ближния. Ще ви кажа една малка история, която говори много. В това число казва и нещо за моето психично здраве, разбира се. Но хайде да почвам направо, пък каквото ще да става.

Всеки ден ставам рано, в 5.00 часа. Работя цял ден, без работа не оставам. Вечер, когато почват новините, вече съм грохнал. Много често заспивам или по време на новините, или, задължително, след новините. Заспивам направо във фотьойла или на дивана. Спя до към 10-11 часа вечерта. Като се събудя, ми се иска да проверя какво става в интернет. Уж "за малко, за съвсем малко", пускам компютъра. И стой па се дръж след това, особено ако утре няма да съм на работа. Ето, снощи по тая схема изкарах до 3 и нещо в интернет. Едва се довлякох до леглото; да, ама като ти се развали съня, трудно ще заспиш. И особено като си натура, която се впечатлява от какво ли не; и го мисли и премисля. И ето, снощи - то всъщност не беше никакво "снощи", то си беше тая заран! - като легнах, се въртях доста време в леглото. Какви ли не мисли минаха през акъла ми. А после, в просъница, съм сънувал сън. Съвсем лудешки сън, направо щур сън. Сън на побъркан... блогър, или на блогър, който е на път да се побърка. Ще ви кажа какъв беше тоя крайно ненормален сън, но преди това искам да вметна още нещичко. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.