Както сами ще констатирате съвсем скоро, статията ми от оня ден под заглавие Какво е Левски за нашата национална свяст изобщо е разгневила твърде много хора, в това число и моя уважаван редовен, ала анонимен опонент. Което означава, че съм постигнал целта си, която беше: да разгневя колкото се може повече хора. Понякога се налага да сме гневни, и то не като поза, а истински, с цялата си душа и сърце. Въпросът е срещу кого насочваме гнева си: ако го насочваме срещу някой си, който ни гневи, а забравяме за същината на проблема, пораждащ гнев ни, нещата изобщо и съвсем не са поставени на адекватната почва.Прочее, много често се налага да се гневим предимно на самите себе си, т.е. ако насочим гнева си в подходящата, във верната посока, ще изпитаме и нещо като терапевтичен ефект, което е и целта; но за жалост, у нас това последното е съвсем рядка възможност. От десет не, а от сто дерета вода ще доведе вода нашенецът, само и само да обоснове априори съмнителната теза, че "ний, прочее, сме си много добри, кусури немаме, ний сме нещо като малки вироглави богчета", които обаче, неизвестно защо, въпреки всичките си таланти и несъмнения си бабаитлък в крайна сметка в историята са постигнали едно нещо: все се "минават", все са прецакани! Е, и най-бедни и най-унизени сме, а при това сами не съзнаваме унизеността си, което вече е фатално. С тия предварителни бележки - друг път, ако имам време и настроение, мога да отговоря и по-съдържателно - публикувам изцяло критичните мнения на моя така любезен редовен опонент, а също и, чини ми се, и на други хора, които са възроптали срещи мислите, които съм дръзнал да изкажа и напиша; ето за какво става дума:
Без да навлизам в подробности ще кажа, че цялата тази нихилистична тирада е абсурдна. Според Ангел Грънчаров излиза, че няма народ по-долен, по-прост и по-низш на земното кълбо, а може би и в цялата Вселена от българите, които обаче същевременно по някакво чудо са успели да родят най-светлата и възвишена личност на всички времена и народи и на цялата Вселена – Васил Левски. Ангел Грънчаров всяка година използва Левски за аналогични яростни словоизлияния, с които заклеймява и порицава българите и не ще да слуша и не възприема никакви контрааргументи. За съжаление клишетата и митовете за българите и българската история и българско-балканските комплекси са дълбоко залегнали и в неговото съзнание и психика. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар