Кога ли гневният народ ще рипне и ще фане за яйцата управниците-бабаити, които даже и кокошите яйца направиха луксозна стока?

Историята с цената на яйцата ескалира. Ако някой е очаквал, че намесата на правителствения пълномощник по жизненоважните за популацията ни въпроси по храните и яденето Мирослав Найденов ще реши проблема с ръста на цените, горчиво се е лъгал: самият Мирослав Найденов е проблемът. Тоя управник след всяко свое изказване предизвикваше космически растеж на цената на съответната стока, която той искаше с държавна намеса да коригира - или да повиши качеството и.

Все повече се убеждавам, че това поведение на г-н Министъра съвсем не се дължи на глупост; явно той несмущавано обслужва нечии корпоративни интереси, за което, без съмнение, прибира порядъчни комисионни. Мисля, че е време и Прокуратурата да се заинтересува кои са скритите мотиви, пораждащи така активната вредителска дейност на г-н Найденов в сферата, в която Вождът на нацията го е упълномощил да ръководи. След като лиши нацията от възможността да яде, примерно, прилично по качество сирене на достъпни цени, след като същото направи със саламите, кашкавала и какво ли не друго, сега той посегна и върху последната храна, която що-годе беше достъпна за изнемогващия български пенсионер: яйцата. Смятам, че тоя път това не бива да остане без последици. Време е въпросният господин да си иде, щото поразиите, които нанесе, са непоправими вече. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo