Рussy Riot: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО КЪМ СРЕДНОВЕКОВИЕТОАвтор: Алексей Широпаев
Три девойки, с плетени маски на лицата и къси поли в ярки цветове, се хвърлят пред олтара, "колежките" им пък танцуват. След което охраната ги прогонва. Действието се развива във възстановения московски катедрален храм "Христос Спасител". "Майко Богородице, изгони Путин!" - това са първите строфи от песента, с която пънкарките от групата "Pussy Riot" озвучиха видеото, документиращо "щурма" на катедралата. Момичетата от "Pussy Riot" осъществиха тази си акция на 21 февруари. Както самите те разказват, протестът им е бил насочен не само срещу Путин, но и срещу официалната православна църква - заради обвързаността й с кагебистката власт и заради средновековно-архаичните структури.
Не зная кое е подсказало на участниците от групата Рussy Riot идеята за тяхната акция в Храма на Христос Спасител. Най-вероятно безпогрешната артистична интуиция, а не просто анализ. Както и да е, акцията се получи не само смела, по право заслужаваща да се нарече граждански героизъм, но и имаща огромен смисъл. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
4 коментара:
Всички тези анализи не улучват целта, защото не държат сметка за едно изключително важно обстоятелство: СССР и постсъветска Русия не са наследници и приемници на старата Руската империя, макар че, разбира се, не са възникнали на празното пространство и старите руските традиции и култура имат някакво влияние. Постсъветска Русия не се е превърнала след 1991 просто в една макар и много голяма, но все пак обикновена национална държава. Напротив, постсъветска Русия е продължение на Съветския съюз и също като него има ГЛОБАЛНИ амбиции.
Друг ключов момент, който анализаторите пропускат е, че политическият процес в Русия и на постсъветското пространство не е спонтанен, а ДИРИЖИРАН И СЛЕДВА ПЛАН И СТРАТЕГИЯ. Смяната на Елцин с Путин и последвалото „затягане на гайките” не е спонтанно политическо развитие, а калкулиран ход. Как изглеждат нещата в действителност? Анатоли Голицин пише по този повод:
„В моето писмо от 12 октомври 1993 аз споменах военната/националистическата опция като трети път, по който стратезите могат да тръгнат, за да нагодят стила и ръководството на едно ново правителство, ако например за Елцин се сметне, че е изчерпал своята полезност да изтръгва отстъпки от Запада. В този контекст чеченската „криза” може да се разглежда не като вероятна причина на военен преврат, а като възможен планиран прелюд към смяна на правителството. Новото правителство би могло да е военно или националистическо. Определени индикации, че това предстои, се виждат.
Също така трябва да се има предвид, че появата на „перестройката” в Русия беше съпроводена от затягане на военния и политически контрол в Китай, започвайки от епизода на площада Тиенанмън. Далеч от това да е случайно, то беше резултат от общо съветско-китайско решение – потвърдено по време на посещението на Горбачов непосредствено преди провокацията на площада Тиенанмън – че докато единият стълб на лининисткия свят е зает с „перестройка”, другият трябва да остена под здрав контрол. Аналогично въвеждането на китайска версия на „перестройката”, която може да се очаква в Китай след смъртта на Денг, би могла да е възможна причина за затягане на контрола в Русия.
Понеже отявлено военно или националистическо правителство може да попречи на притока от западна помощ, а продължаващото „сътрудничество” със Запада е в интерес на стратезите е по-вероятно кремълските стратези да изберат хибридно решение, при което новият президент и главнокомандващ да е с военен фон, а премиерът да е „реформатор” в контекста на открит контрол на КГБ. Президентът би бил представен като гарант на руската стабилност, докато задачата на премиера ще бъде да осигури притока от западна помощ и продължаването на операциите за сътрудничество. Преходът би могъл да бъде постигнат например чрез оставка на Елцин по здравословни причини и/или чрез избори…”
Това е изключително проникновен и прецизен анализ, писан още през 1993 (!!), който предвижда последвалите събития до днес почти 100%. Никой западен или руски анализатор на можа да предскаже събитията с такава точност, което показва превъзходството на методологията на Голицин.
Прекрасна статия. Както и да се кръщава, Русия остава една свирепа средновековна държава, чието развитие е сходно с това на мюсюлманските теокрации.
Що се отнася до горния коментар. Съветските стратези изместват руските царисти, разбира се, и СССР не е естествен продължител на Старата Русия. Но и империята на Романовите е имала претенции да бъде световна и римска, наследник на Византия с неутолими амбиции. От край време руснаците искат да завладеят света.
Да, да, не отричам, че всяко общество рефлектира своето минало и Русия не е изключение. Тя наистина винаги е носела месианското и универсалното в себе си и се е стремяла към световно господство. Е, руснаците не са единствени с тази си амбиция, да си спомним Александър Велики, Чингиз хан, Наполеон, Испанската и Британската империя и т.н. Комунизмът обаче внася в този стремеж ново качество, ярост и страст.
Всъщност комунизмът можа да просъществува само благодарение на факта, че победи в страна с размерите и ресурсите на Русия, в държава-континент, защото дори в някоя друга, високоразвита страна да се беше стигнало до социалистическа революция, режимът едва ли щеше да оцелее дълго поради зависимостта от външния свят. Но за нещастие на света („В”)ОСР стана именно в Русия.
Комунистическата икономика например несъмнено е по-неефектива от пазарната икономика, но да не забравяме, че комунистите до голяма степен се бяха изолирали от останалия свят и водеха почти самодостатъчно съществуване. Ако днес богати и мощни икономически страни, макар и с пазарна икономика като Германия, Япония или Швейцария се изолират от света и се опитат да живеят сами за себе си, бързо ще открият, че това е невъзможно, защото ще рухнат за броени месеци. Това е и част от проблема на Северна Корея – тя се опира именно на идеологията за самодостатъчността и почти не търгува с останалия свят. Като добавим към това неефективността на плановата икономика и спирането на съветските субсидии след 1991, става ясно защо е на такъв хал.
Публикуване на коментар