Вчера си купих многотиражното вестниче "Пловдивски университет", охарчих се с 30 ст., но няма как. Разлиствах го и още на втора страница онемявам; гледам, и не вярвам, както се казва, на... ушите си! Не, това не е възможно, гледам пак, не, явно не сънувам, явно не е мираж? Майчице, нима е възможно това? Леле, тия съвсем са превъртели, ако това е истина! Явно е истина, щом го пишат черно на бяло; непоправими са обаче, спор в това няма! Как пък се сетиха? Егати простотията!Какво толкова съм прочел в това вестниче ли? Басирам се, че никой не може да се сети или дори само да допусне, че такова нещо изобщо е възможно. Това нещо е в сферата не просто на фантазиите, а на мистиката. Аз си мислех, че тия в ПУ не могат да ме шокират повече след обявяването на Ицо Мамата за "доктор хонорис кауза", но ето че могло. Сами себе си надминаха, спор няма! Ашколсун! Бравос!
Иска ми се да ви поднеса новината малко по малко, за да не припадне някой от изненадата. Преди време ТУ (Търновският университет, той е великотърновски де) реши да обяви за свой "доктор хонорис кауза" таваришч Путин, нали си спомняте? Вдигна се шум, намериха се даже академични хора в ВТУ, реагираха, противопоставиха се, отсрамиха се, така да се каже. Путиновата номинация биде провалена. Но ето, номинацията на Ицо Мамата, нищо че е така куриозна, в ПУ мина и замина и ако изключим обречената акция на Цв.Томов, който в знак на протест си даде оставката като преподавател в ПУ, друг никой - повтарям, никой - не реагира. Аз на това му викам отровно "академично" блато; че е блато, блато е, но какво му е пък "академичното"? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
1 коментар:
Не знам в каква научна област работи Андрей Громико - младши. Не знам какви са постиженията му, нито какви са заслугите му пред ПУ, заради което ще става Доктор хонорис кауза. Между другото в статията на Грънчаров също не става въпрос за това. ТЯ НЕ Е ЗА ТОВА. Тя е за омразата. Омразата, която души домораслия философ и непрекъснато го кара да ръси лъжи и клевети по интернет-пространството . Прочетете само :
"Андрей Громико ... не сталинският любимец, не десетилетният сталинистки министър на външните работи на империята на злото, наречена СССР, не покровителят на всички ченгета на КГБ по цялото земно кълбо, а ...”!!!
Грънчаров, знам че винаги си ненавиждал фактитете, които ти пречат да развиваш злобарските си тези, знам, че историческата ти култура е на ниво седмокласник от Столипиново, но за такива като теб е измислена Уикипедията - вземи па се ограмоти преди да пишеш!
Андрей Андреевич бе един от архитектите на ООН, един от хората , благодарение на които на Европа и светът бе подарен петдесегодишен период без войни и пряко противопоставяне. В края на краищата Громико беше човекът в съветското политбюро , които бе радетел за нормални отношения между СССР и САЩ.
Апропо, кой е Държавен секретар на САЩ по време на Труман? Знаеш ли ? И защо не го наричаш Трумановски министър? Е, това разбирам аз клаймо за пет поколение напред!
П.С. И накрая - най-хубавото. А то е че в Пловдив ще се проведе научна конференция за миналото и бъдещето на българо-руските отношения.
Нямаме нужда да ги идеализираме, още повече имаме нужда от Грънчаровска злоба. Има остра необходимост да ги поставим на взаимоизгодна и равноправна основа. И, "прочее", това е много по-важно за нас, отколкото за Русия.
Публикуване на коментар