Оная същата дискусия, която водим вече не помня кой ден - виж поне Кого обича и кого мрази масовият българин - една дискусия, която, държа да заявя, е по най-важни, принципни, касаещи личностите ни, именно нравствени и дори идейни въпроси, разбира се, продължава с неотслабваща сила. Много е интересно поведението на участващите в спора, отрадно е, че има и достойни хора, но мнозинството, естествено, са мижитурки, които все гледат някому да се харесат; е, хубавото е, че има хора, на които е драга истината, а не тяхната горделива, празна и суетна субективност. Излишно е да казвам, че, тъй да се рече, подстрекателят на тази дискусия, великият д-р Филипов, мълчи, мълчи като... да не казвам като какво, да не земе да се обиди. Наложи се да реагирам ето как:Г-н докторът мълчи "без звук, без стон". И още по-упорито ще почне да мълчи. Що мълчи ли? Ами щото просто за n-ти път да ни каже за 1-я долар за Кремиковци ще бъде банално, а какво друго да каже? Ето, някой по-горе копира и пусна по-раншни негови отговори; ами звучат като оправдание на правоверен комунист, заподозрян, че не е прочел за 101 път съчиненията на Сталин. Тъпо, тъпооо! Скука, госпада! А требе да се веселим! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
8 коментара:
Човече, наистина мястото на текстове с такава дължина не е в чужди блог пространства… Аз лично не те чета, не защото нямаш какво да кажеш, а защото е като да отидеш на чужда сватба с бяла рокля…
А.3
О, загубил разума си философе!Защо пишеш пак, без да си взел хапчето/тата? Прав е докторът да не ти отговаря, а да обръща внимание на малкото си внуче. Дали не е наистина безсмислено за него и пациентите му да се потапят в марианските дълбини на твоята суета. Ако ще кандидатстваш за постоянен пациент на блога, те съветвам да прекръстиш списанието си на “Диагнози”, като започнеш с описанието на твоето заболяване-графомания /за съжаление често срещана във времена на кризи/. По-кратко, ако е възможно!
Мечо Пух от Редута
ГРЪНЧАРОВ, друго сравнние освен “изгладнели софийски псета” във всеки постинг не можеш ли да измислиш. Банално, скучно. И много и излишно морализаторстваш. Все пак не сме в детската градина. Тук е по-весело, острумието/поне според мен/ е за предпочитане, включително и самоиронията. Стига постинги/като твоите/, приличащи на цели уводни страници на единствено правилния “Работническо дело”.
антиФридман
Предлагам форумът да се раздели на две части: “Ръкопляскане” и “Мнения”, защото ръкопляскащите много се дразнят на тези, които разсъждават.
Veselka
Грънчаров, графоманията я упражнявай в собствения си сайт.
N.
Г-н Гранчаров, болничните са ви дадени, за да си почивате и да се погрижите за здравето си. Не се преуморявайте с твърде много писане, за да можете да се върнете по-рано при учениците си. Със сигурност им липсвате и 25-минутни видеопослания към тях, едва ли запълват празнотата от часовете без вас.
Иван Иванов
Наистина съм трогнат от толкова топлите грижи за моето здраве… такава човечност… такава сърдечност… ще се разплача… разплаках се… благодаря много! Такова бликащо отвсякъде човеколюбие не бях срещал… какво мило великодушие...
Мммдааа…, доста се изказа след мен виждам. НО, не виждам ДОКТОРА. А пък единственият който отправи смислен коментар беше г-н Грънчаров. И наистина не бих имал нищо против да го взема, щото май с него може да се говори и дискутира, и то интелигентно. А с доктора – не. То, затова не ви се харесва той, щото е на ниво което надхвърля значитено вашето (и това на д-ра). Човекът се опитва да нарави нещо различно, да ви покаже нещо дето да ви накара да почнете да мислите и от друга гледна точка, но среща яка бетонна стена. Плътен мозъчен кокал… Прочетох и няколко броя от списанието и блога му. До вчера не знаех че го има. Браво г-н Грънчаров (ще ви пиша отделно на вашия и-мейл). Нивото му е в пъти над това тук, и май това е проблемът – отхвърляте всичко което не разбирате, и дори не желаете да се опитате, па било и само от уважение. А коментар от доктора да видяхте?? Те затова и аз не ви се харесвам – неприято е да видиш че някой друг може да е прав или да знае повече. За довиждане ще ви кажа една стара мъдрост (ма се съмнявам че освен г-на Гр. някой ще я вдене):
“Не спори с глупаци, те първо те принизяват до тяхното ниво и после те бият с дългия си опит.”
Acho
Публикуване на коментар