понеделник, 2 април 2012 г.

Любов премиеро-"парцалистическа", не необяснима, а твърде лесно обяснима (парично)

Който желае да се запознае по-подробно с визираната в заглавието история, показваща до какви страшни морални низини е способен да падне дори уж талантлив човек в наши условия, срещу подобаващо заплащане, разбира се, нека да прочете публикацията в блога на И.Инджев със заглавие Хем ме „целува“ Борисов, хем Кулезич ме нарича „задник“ - перверзиите продължават. Особено са интересни и показателни читателските реакции; от тях подбрах ето тази:

Иво, не трябва да се занимаваш с такива като Люба Кулезич, не си пилей енергията. Ти имаш мисия бе, човек, не го ли разбра?! Просто си върши работата и това е. Като си тръгнал към върха, не се отбивай в храстите да си береш ягодки и да гониш пеперудки. Не мога да разбера защо трябва да задоволяваш чувството за значимост на Л.К. като и обръщаш внимание, макар че наистина на човек му писва.

Хайде да погледнем нещата от друга страна – по-добре ли ще се чувстваш ако Л. К. ти пееше хвалебствени дитирамби? Ами то си е направо за страх. Тя, женицата, иска да бъде истински журналист, ама не може. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: