Крайъгълният камък на кулата от проблеми в българското училище е че не насърчава разсъждението, свободната мисъл

Малко преди матурите

Автор: Борис Рангелов

Тъй като съм ученик, a priori мога да говоря единствено за средното образование. В своята статия, публикувана в брой 9 на „Литературен вестник“, проф. Вълчев абсолютно точно установява в проблемите на образователната система днес. Понеже останах наистина впечатлен – изпратих материала на няколко души, които са авторитети пред мен. Каквито бяха очакванията ми – те също се съгласиха с написаното. Като активна част от „системата“ (звучи клиширано и затворено), реших накратко да отговоря на публикацията. Въпросът, който поставя в началото проф. Вълчев – че темите за образованието – изглежда – не са оценени като належащи за обсъждане, е реторичен. Тук изплуват още питания по същността на образованието днес.

Наистина – основен е проблемът, че образованието върви две стъпки след развитието на обществото. Но – чини ми се – крайъгълният камък в кулата от проблеми на училището е, че не се преподава разсъждение, а обем материал, който няколко дни след привидното му научаване се „изпарява“ от съзнанието. Образованието е натоварено със задачата да подготви мислещи, социално отговорни и обществено ангажирани хора, което е същинската подготовка на един свободно мислещ гражданин. В момента разсъждението не е на особена почит, затова точно това трябва да се промени. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo