На едно място, съвсем между другото, споменах за списание ИДЕИ и ето как мигновено се провикна типичния (средностатистическия) нашенски интернетен дремлю-завистливец, нарекъл, се, разбира се, BadFed:
Ангеле, братко, стига страда! Мисля, че форумът разбра и оцени факта, че издаваш списание “Идеи”, явно на принципа: “Сами си го пишем, сами си го четем!”. Между другото, мога да предложа и други, също толкова оригинални имена за списания: “Прозрения”, “Обобщения”, “Понятия”, “Съждения”, “Умозаключения”. Рекламодателите съвсем ще загубят дар слово от възторг.
Публикувам тук това горното като достовен факт на живота и на разпространената така чудновата нашенска родна психология; нека да се запази, да се знае и да се помни, да се чете и след време тази реплика - щото тя много говори и показва. Прочее, ситуацията с издаването на едно философско списание в тукашните нашенски културно-психологически условия е един твърде дързък акт (процес) на игра или на спекулация с невъзможното, със самата безнадеждност; както и да е; ето в тази връзка какво писмо получих снощи, а по-долу можете да прочетете как пък му отговорих тази сутрин:
Здравей, Ангеле.
Получих списанията. Ще се опитам да ги разпространя като предните, но имам усещането, че в Елхово няма хора които да се интересуват от философия, ценности и духовност (надявам се да греша). (ОЩЕ >>>)
Ангеле, братко, стига страда! Мисля, че форумът разбра и оцени факта, че издаваш списание “Идеи”, явно на принципа: “Сами си го пишем, сами си го четем!”. Между другото, мога да предложа и други, също толкова оригинални имена за списания: “Прозрения”, “Обобщения”, “Понятия”, “Съждения”, “Умозаключения”. Рекламодателите съвсем ще загубят дар слово от възторг.
Публикувам тук това горното като достовен факт на живота и на разпространената така чудновата нашенска родна психология; нека да се запази, да се знае и да се помни, да се чете и след време тази реплика - щото тя много говори и показва. Прочее, ситуацията с издаването на едно философско списание в тукашните нашенски културно-психологически условия е един твърде дързък акт (процес) на игра или на спекулация с невъзможното, със самата безнадеждност; както и да е; ето в тази връзка какво писмо получих снощи, а по-долу можете да прочетете как пък му отговорих тази сутрин:
Здравей, Ангеле.
Получих списанията. Ще се опитам да ги разпространя като предните, но имам усещането, че в Елхово няма хора които да се интересуват от философия, ценности и духовност (надявам се да греша). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар