За смъртта, простотията, парите и духа на човека

Почина мой съсед и връстник. Да, вчера, връщайки се, забелязах на входа некролог и капак на ковчег; знаете, в такъв момент човек изтръпва. Оказа се, че е починал моя съсед, апартаментите ни са врата срещу врата. Той, оказва се, е почти мой връстник, на 53 години, даже с няколко месеца е по-малък от мен. Починал човекът внезапно, както си бил на крак, на работата си. Не зная какво точно е работил и ми е неудобно да питам. Бог да го прости! Почти не сме общували с него, понеже аз се преместих в този, сегашния апартамент неотдавна, преди няколко години.

Днес ще го погребват. Страшна работа! Ей-така има го и изведнъж - няма го вече човекът. Много се разстроих. Цяла нощ почти не можах да мигна; все пак в блокът, в общия ни дом, има мъртвец, а и ме глождеше ето тази тъпа мисъл: той те изпревари, но ти, наглецо, не си мисли, че си се отървал; ти си болният от сърце, той умря, но това е съвсем временно: и теб това те чака! Не залагай на статистическо-вероятностните закони, че няма как в кратко време да умрат двама съседи, чиито апартаменти са врата срещу врата. Смъртта не се подчинява на законите на вероятностите: като е дошла, барем и теб да вземе! Ей-такива мисли ме се въртяха и почти не можах да заспя. Дали пък не съм страхливец? Или подлец? Има нещо такова, щом такива мисли ми се въртят в такъв момент.

Проблемът е, че през последните няколко дни хич ме няма със сърцето: почна, както се казва, да "мъжди"! Тая дума съм я чул от лекарите: съвсем не може да се долови пулсът на оня, чието сърце "мъжди". Дали пък "мъжденето" не е прелюдия към спирането? Не знам; вчера ходих при лекар, на контролен преглед, щото съм изписан от болница с едномесечен курс на "домашно лечение". Каза ми да пия едно друго лекарство за сърцето, ала тая нощ дали от него, дали заради смъртта на съседа, съвсем не чувствах пулса на сърцето си; не знам, както и да е, майната му, отсъденото ще се случи:

Отсъденото ще се случи
Не ще го спре самият Бог,
затова без страх и мъка,
приемай този смисъл строг (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo