Покрай въпроси, свързани с трудностите в битието на сп. ИДЕИ, за които ви информирах в публикацията Издаването на философско списание в нашенските културно-психологически условия е крайно дръзко предизвикателство с приятел започнахме обсъждането на един, по мое възприятие, твърде интересен и важен проблем, по който не е зле да помислят повече хора; ето на това основание публикувам откъса, в който г-н Томи Томев ми зададе чудесния въпрос, а също и моя първоначален отговор, с което, чини ми се, дискусията може да отпочне; ето какво си казахме:Накрая искам да те питам следното: ние, българите, много често използваме думата "дано". Според мен тази дума изразява голямо противоречие (да-но). Ти как мислиш, имам ли основание да мисля така? С поздрав: Томи
Томи, а това, дето ме питаш за честата употреба на думата "дано", прав си: постоянно ни е на устата тази дума. Аз даже не си давах сметка за това, че тази дума се състои от "да" и "но" ("не", щото това "но" е произлязло от "не"). Много интересен проблем поставяш, който е хубаво да се подложи на тълкуване. Тия дни ако имам време, ще го направя, пък може и дискусия в блога да направим, стига да се появят желаещи да участват. Сега-засега мога да кажа само това:
Тоя, дето постоянно говори "дано" или, сиреч, "да, но...", е един крайно колеблив, нерешителен, не знаещ какво иска, съмняващ се във всичко, склонен да увърта, дори безпринципен и малодушен човек. А пък думата "дано" говори за това, че подобни хора, дето я употребяват сякаш е паразитна дума, дума, дето им е постоянно на езика, са настроени така, че същевременно чакат нещата да станат, да се случат от само себе си, без нашето активно участие, един вид ний да си се протягаме в кревата, а пък нещата да си стават без да си мръднем и малкия пръст, бе да си разваляме рахатя.
Което и показва, че такива хора са неактивни, безинициативни, недейни хора, разчитащи на късметя, разчитащи едва ли не на чудеса; за какво говори, примерно, това изказване" "Аз може и да съм безработен, но дано барем спечеля от тотото - или от някоя от телевизионните игри за лесно забогатяване! Дано ми провърви най-сетне къметят!". Нали е нашенска тая поговорка: "Роди ме, мамо, на смет, но ме роди с късмет!" - или как беше там. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
8 коментара:
Много интересно мнение. Не съм специалист по литература и философия, но за Англиския мога да ти кажа че такава неопределена дума като Българскато дано няма. Може би най-близките са maybe и probably. И двете могат да се преведат с дано, но по-точно се превеждат с може би. Но докато maybe = можеби да с голяма вероятност, то probably е може би не, тоест с малка вероятност. Обаче каво е \"дано\" дали е може би да или може би не, да си призная незная. И кой го употребява незнам. Не съм бил от хората употребяващ тази дума с изключение на клетвата \"Да се не видиш дано\"
Alexandar Iotzov
Дано - ще ми се; надявам се, но не ми се вярва, че ще стане;. При първата брачна нощ Манго попитал Айшето дали е девствена, а тя му отговорила - а дано, ама надали.
Ivan Petrov
Според мен в никакъв случай не е опозицията: да - но.
Ivan Petrov
Благодаря, г-н Йоцов, за мен Вашата консултация беше много полезна. Темата ми се вижда благодатна, и ни дава шанс да разберем нещо съществено за нас самите, каквито сме ние, българите, каква е нашата душа...
Прочее, поздравления от мен, г-н Йоцов, че сте се оборудвал с кирилица, така е значитено по-приятно да Ви чете човек :-)
Хердер е казал „За един народ неговият език е нещо особено. В него живее цялото му богатство от мисли, традиция, история, религия, житейски принципи, сърцето и душата му.”
Въпреки това е рисковано от отделни лексеми и думи да се вадят заключения за характера и психологията на цял един народ и да се правят философски обобщения.
„Дано” има своите съответствия и в други езици, макар че на английски и немски например наистина няма точно същата частица. Въпреки това е възможно да се преведе. Впрочем англосаксонсците много често използват ”I hope” – „надявам се”, респ. „дано”. Обратното също е вярно – в другите езици има думи, които пък нямат точни съответствия на български.
На старобългарски „дано” между другото е било „яру”, само че между старобългарски и новобългарски няма пряка връзка, защото книжовният старобългарски език е бил славянски език, чужд на българите. Новобългарски не е славянски език независимо от лексикалната близост със славянските езици.
Който се интересува от езикознание, може да погледне реферата на дисертацията на Вера Тервел Маровска от Пловдивския университет, посветена точно на проблеми с частици като „дано”:
„Граматическите признаци определеност и относителност и пространствено-времевата локализация на изказването”
Там на „дано” е обърнато специално внимание.
http://procedures.uni-plovdiv.bg/docs/procedure/185/6308146591520017017.pdf
Александър Йоцов, поставяте интересен въпрос. Аз съм преводач и сега ми поставихте страхотно упражнение за ума. Най-близкото английско, което се сещам на нашето "дано" е "hopefully", когато казваш, че се надяваш нещо да стане. Но пак то е по-пълно с оптимизъм, от нашето "дано".
На английски има различни варианти и „hopefully” (немски „hoffentlich”) e само една възможност, напр. let's wish; may; if only; I hope
ДАНО да излезе така let's hope it's true
ДАНО да не излезе така I wish/let's hope it may not prove so
ДАНО аз да съм кривият may I be proved wrong
ДАНО да си щастлив may you be happy
ДАНО да не закъснее if only he comes on time; I hope he won't be late
побързай, ДАНО ги настигнеш hurry up, you may catch up with them yet
и т.н.
Всеки език има специфики, които са трудно преводими или понякога и направо непреводими на други езици, така че в случая с „дано” няма нищо чак толкова сензационно или учудващо.
При все това, когато говорим един и същ език с горе-долу определен набор от думи, свързани според определени граматически правила, вероятността да се погодим с един или повече хора е значителна. Ами ако се налага да общуваме с чужденци? Чуждият език не е просто заместване на познати ни думи с непознати. Чуждият език има непреводими изрази, различна логика, сравнения и връзки извън нашите навици. Българската дума „разбирам“ на английски и немски звучи като „стоя под“, но в руския, уж близък ни език, произлиза от понятието „поемам“.
Всеки език е носител на определена култура, на определен начин на мислене, различен от другите, дори езиците да си приличат като звучене. Културата – това са навици, традиции, обичаи, подход към проблемите, методите за вземане на решения.
http://sm.a-bg.net/2011/10/14/esperanto-%E2%80%93-namereniyat-obst-ezik.htm
Впрочем и в българските диалекти има много думи, които често нямат съответствия в други български диалекти и в литературния език и това е нормално.
Публикуване на коментар