О Рussy Riot и о болгаро-русский "православый талибан" Николай

Помествам и тук своя статия в моя рускоезичен блог; засега нямам възможност да я преведа на български, но и това ще сторя тия дни:

В своем основном текстовом блоге - потому что у меня есть и видео-блог, и образовательный, и дискусионный, и практически психологический, и философский журнал, его имя ИДЕИ, и другие блоги - я опубликовал болгарский перевод статьи Алексея Широпаева Рussy Riot: вызов средневековью; вот эту публикацию на болгарском: Путинска Русия затъва в средновековен имперски деспотизъм и обскурантизъм. (По русски: Путинская Россия утонула в средневековый имперский деспотизм и обскурантизм; я не уверен, что падежи правильно поставил, мне вообще с падежами в русском трудно, очень даже.) Я дал такое заглавие только потому, чтобы публикация в моем блоге не мешала оригинальной в поисковых машин.

Мне кажется, что те явления, феномены и процессы, которые автор описывает в своей замечательной статьи, характерные также и для Болгарии. Потому и статья, по моему, имеет большого смысла и для нас, болгарских граждан и демократов. Чуть не забыл написать: перевел на болгарском эту статью преподаватель (доцент) в Новом болгарском университете Момчил Дойчев, с которого я знаюсь еще с времен до 1989 года. Я ему благодарен, что он мне предоставил для публикации свой перевод. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo