Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 1 май 2012 г.

Низостта на българофобстващите русофили не е от вчера

Във връзка с трумфите и екстазите на разплулите се от угодничество пред руските си господари наши чернокапци, на които се нагледахме по време на визитата на милиардера-путинец Гундяев, подвизаващ се като руски патриарх, привеждам по-долу един откъс от Дневник на Ст. Стамболов (Източник на текста), благодарение на което може с очи да се види, че тоя тип презряна психология не е от вчера, а от много отдавна, още от времената, в които Стефан Стамболов е водил люта битка с рубладжийските предатели-русофили - та да я има днес България; ето, четете:

22.12.1886 г. Светия Синод се събира в София. Святите старци са дошли в столицата, но никой от тях не е дошъл да се представи пред регентството. Това го правят лукавите калугери с очевидната цел да дискредитират правителството и да станат приятни на московците. Те игнорират правителството, защото същото прави и руския цар.

Аз и другите регенти сме крайно недоволни, за дето Начович е свикал в сегашните критически и деликатни времена тия чернокапци на събрание, защото те ведно с опозицията могат да направят някой протест, от който да се възползва руското правителство. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: