Чета с възмущение текст в блога на Иво Инджев, в който между другото пише ето това:Свидетелство за наистина специалното отношение на днешните общински управници към МОЧА е фактът, че в проекта им за конкурс за пространството около паметника самият той е обозначен като „емблематичен обект” и съответно ограден с червена линия. Тя е на практика забранителна гранична полоса за архитектите, които при това положение по условие получават предупреждение дори да не помислят да „посягат” на съветския фетиш в мислите си!
По този повод нямах друга възможност освен да реагирам ето с тия думи, които написах като коментар в същия този блог:
Паметникът наистина е "емблематичен", въпросът обаче е емблема и символ на какво е той. Емблема и символ, прочее, са родствени понятия. Към тях може да се отнесе и понятието фетиш. Ако МОЧА - "МОЧА" означава "монумент на окупаторската червена армия" - е символ и емблема на нашата българска склонност да се самоунизяваме като нация, държейки все още съветско-комунистическите паметници на тия, които ликвидираха свободата на България и нашата собствена свобода, сиреч, ако МОЧА е емблема на нашето така унизително преклонение пред нашите собствени окупатори и мъчители, то тогава изцяло съм съгласен МОЧА да е емблема и емблематичен. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
9 коментара:
Пак запяхте старата песен. Сигурно е едно, тези паметници са построени от робите на труда, от същите онези роби които са построили и джамиите, срещу които ти и дума не обелваш днес. И едното и другото е строено под дулата на чуждо оръжие и с безплатният труд на българина. И едното и другото са символ на чуждо "владение" по тези земи. Но проблема не е че тези "неща" ги има. Проблема е че Български паметници няма. А за да има Български паметници, те вече ще струват пари, които НИЕ всички трябва да извадим от "джоба си". Трябва да има и интелектуалци, които да поучат народа какви паметници да построи, вече не под дулата на оръжието, а доброволно, с чувство на отговорност. За съжаление такива НЯМА. Има обаче голяма група интелектуалци, все бивши членове на онова старото БКП и които "все бивши" сега апелират народа да извади пари от джоба си и да събори същите тези паметници, които тези същите го накараха да построи "тогава". Едно време в "онази армия" ни караха да носим камъни от едно место на друго, след това обратно. На това му викахме "чанч", извращение. Сега горе-доло се получава същото. Един път, когато бяхте партийни членове ни накарахте да построим паметнициТЕ, сега ни карате да си ги бутнем, и все за "наша сметка". Аз не искам сега да плащам за бутане на тези паметници/това ще струва много пари/, НО СЪМ ГОТОВ ДА ПЛАТЯ И УЧАСТВАМ В СТРОЕЖА НА ПАМЕТНИЦИ, КОИТО ЩЕ ВЪЗВЕЛИЧАТ ГОРДОСТТА НА БЪЛГАРИНА.
Човече, какво Ви става?! Взех да се безпокоя сериозно, взех да се плаша за Ваша милост? Наред ли сте, какво Ви има? Хора сме, можем да си помогнем, имам чувството, че Ви е крайно зле... кажете? Прочетете още веднъж написаното от Вас самия и помислете малко. Какво чувствате сега? А?
Прочее, нещо бъркате: аз не съм бил от ония, дето са карали "стадото" да носи камъни и да прави паметниците. Тия, дето са карали "стадото" да носи камъните и да прави, да строи тия паметници, сега в момента продължават да са най-горещи привърженици и да искат паметниците да си стоят където са. А ний, дето искаме да се махат паметниците, сме съвсем други хора, ний сме хора от друга, дето се казва, "кръвна група" с ония, дето са строили паметниците и сега още искат те да си стоят непипнати там, където са. Тъй че ето заради това, че Ваша милост не може да схване нещо толкова простичко и в съзнанието й всичко е объркано, та затова взех толкова да се безпокоя за Вашето психично здраве. Ако има с нещо да мога да Ви помогна, кажете, хора сме, трябва да си помагаме...
"...дори да не помислят да „посягат” на съветския фетиш в мислите си!"""
Защо пък!?! В мислите си всеки може да посяга колкото си иска и на каквото си иска.
Убежденията ви са правилни, Грънчаров, но грубиянщината ви не знае граници. Грозна картинка.
Ангел Грънчаров не пропуска възможност остро да „бичува” „народа” за всичко и всяко, така и по този повод. Сега пък народът бил „закърнял” и незнам си какво още. Само че той пропуска, че този народ в Пловдив от 1990 неизменно гласува за кметове-антикомунисти, така че нямаше нищо по-естествено от това паметникът отдавна да е демонтиран. Волята на „народа” е ясна и той не търпи укори, защо кметовете досега не са я изпълнили, е друг въпрос.
Можем освен това да предположим, че междувременно дори антикомунистите гледат на паметника с насмешка или пък въобще не му обръщат внимание, затова и не се чувстват унизени и оскърбени. Игнорирането понякога е най-голямото наказание.
Има обаче един друг важен момент. Защо например Ленин още не погребан, а лежи в мавзолея, след като се видя, че комунистическата система може да функционира и без старите символи и брутална, открита диктатура? Защо продължават да стоят и някои паметници като този в Пловдив? Само, за дразнят антикомунисти като Грънчаров? Та комунистите поне външно се отказаха от почти цялото си наследство, какво значат тук някакви купчини бетон или камъни? Истината е, че стратезите в Москва са обсъждали идеята Ленин да бъде изваден от мавзолея и погребан, но са я отхвърлили като „нецелесъобразна”, защото трябва да останат поне няколко символа, които да вдъхват увереност и кураж на комунистите по света, че комунизмът не е погребан. И той вероятно наистина не е, поне в главите на московските стратези, които подготвят неговото завръщане. Друг въпрос е дали плановете им ще се увенчаят с успех. Факт е обаче, че тези остатъчни комунистически символи се пазят за деня, когато маските ще паднат и когато ще се види, че рухването на комунизма е било грандиозна измама за заблуда на Запада с цел Западът да бъде приспан, подкопан и подчинен.
Ангел Грънчаров не пропуска възможност остро да „бичува” „народа” за всичко и всяко, така и по този повод. Сега пък народът бил „закърнял” и незнам си какво още. Само че той пропуска, че този народ в Пловдив от 1990 неизменно гласува за кметове-антикомунисти, така че нямаше нищо по-естествено от това паметникът отдавна да е демонтиран. Волята на „народа” е ясна и той не търпи укори, защо кметовете досега не са я изпълнили, е друг въпрос.
Можем освен това да предположим, че междувременно дори антикомунистите гледат на паметника с насмешка или пък въобще не му обръщат внимание, затова и не се чувстват унизени и оскърбени. Игнорирането понякога е най-голямото наказание.
Има обаче един друг важен момент. Защо например Ленин още не погребан, а лежи в мавзолея, след като се видя, че комунистическата система може да функционира и без старите символи и брутална, открита диктатура? Защо продължават да стоят и някои паметници като този в Пловдив? Само, за да се угоди на шепа непоправими чугунени комунисти-носталгици? Та комунистите поне външно се отказаха от почти цялото си наследство, какво значат тук някакви купчини бетон или камъни? Истината е, че стратезите в Москва са обсъждали идеята Ленин да бъде изваден от мавзолея и погребан, но са я отхвърлили като „нецелесъобразна”, защото трябва да останат поне няколко символа, които да вдъхват увереност и кураж на комунистите по света, че комунизмът не е погребан. И той вероятно наистина не е, поне в главите на московските стратези, които подготвят неговото завръщане. Друг въпрос е дали плановете им ще се увенчаят с успех. Факт е обаче, че тези остатъчни комунистически символи се пазят за деня, когато маските ще паднат и когато ще се види, че рухването на комунизма е било грандиозна измама за заблуда на Запада с цел Западът да бъде приспан, подкопан и подчинен.
„Емблема на закърнялостта на нашето чувство за национално достойнство – ето това е тази проклета МОЧА! Емблема на българския мазохизъм – ето това е МОЧА или монументът на окупаторската червена армия!”
Само че:
„Г-н (Пламен) Даракчиев, какво стана с вашето поколение, това, което дефакто започна промените? Какво загуби то само за себе си?
МИСЛЯ, ЧЕ МОЕТО ПОКОЛЕНИЕ ИЗПЪЛНИ СВОЯ ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ. ТО БЕ ПРИЗОВАНО НА УЛИЦАТА И СТОЯ ТАМ ДОСТАТЪЧНО ДЪЛГО. ЕДВА ЛИ ИМА ДРУГА ЕВРОПЕЙСКА СТРАНА, В КОЯТО ХОРАТА ДА СА СТОЯЛИ ТОЛКОВА ДЪЛГО ПО УЛИЦИТЕ И ПЛОЩАДИТЕ. Това, че улицата на преля в отворени институции и модерна държава, вече лежи на съвестта на лидерите. Но все пак това огромна загуба на време и прахосана енергия. При един професионален политик, заложил примерно на илюзорна кауза, това все пак е само лична драма. Но при хора, които не са били изкушени от политиката и за подпомогнали процесите от идеални подбуди, нещата са далеч-далеч по-болезнени.”
Ще добавя:
Това не значи, че протестите в България са свършили веднъж завинаги, защото историята продължава напред и въпреки Маркс и Фукуяма никога не стига до своя край, но трябва да се внимава много кога, как и за какво се протестира, за да не се загуби отново време и да се прахоса енергия. Ако се вслушаме в съветите в блога на Ангел Грънчаров, БЪЛГАРИТЕ НЕ БИ ТРЯБВАЛО НИКОГА ВЕЧЕ ДА СЕ ПРИБИРАТ ОТ УЛИЦАТА, ЗАЩОТО ТОЙ ВСЕКИ ДЕН И ВСЕКИ ЧАС Е ВЪЗМУТЕН ОТ НЕЩО И ГИ ПРИЗОВАВА ДА ПРОТЕСТИРАТ.
Затова например аз не виждам смисъл да се прахосва енергия за изолирани протести срещу този или онзи паметник. Нещата в България трябва да се решат радикално НА ЦЕНТРАЛНО НИВО. АКО В СОФИЯ ДОЙДЕ АВТЕНТИЧНО АНТИКОМУНИСТИЧЕСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ВЛАСТ, ПРОБЛЕМЪТ С КОМУНИСТИЧЕКСИТЕ ПАМЕТНИЦИ ЩЕ СЕ РЕШИ ПОЧТИ АВТОМАТИЧНО. Изолирани, фрагментарни акции, дори да доведат до събарянето на този или онзи паметник, няма да променят качествено общото положение в страната.
Грънчаров,
"тези" паметници са построени от "робите на труда", под дулата на оръжията. Тези роби са нямали избор освен да оцелеят, което само по себе си е героизъм. Тези роби, трябваше да изпълняват идиотските прищевки на философи и активисти от "онова време". Сега пак се навъдиха философи и активисти, които преди са били членове на онази партия, а сега са "абсолютно независми" и искат да бутНЕМ за наша сметка, с наши пари онова което ни накараха да построим тогава. НЕ И ПАК НЕ. ПАРИ ЗА РУШЕНЕ НЕ ДАВАМ. НО АКО УТРЕ СЕ ПОЯВИ ЕДИН ПРОЕКТ, КОЙТО ДА ПОКАЖЕ ИЗГРАЖДАНЕТО НА МЕМОРИАЛЕН ПАРК-КОМПЛЕКС НА "МЛАДЕЖКИЯ ХЪЛМ" В ПЛОВДИВ ЗА ВЪЗВЕЛИЧАВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ВОЙНСКА СЛАВА, ЩЕ ГО ПОДКРЕПЯ И ФИНАНСОВО И ЧРЕЗ ТРУДА СИ. ДА СЕ ИЗДИГНАТ ДОСТТОЙНИ КРАСИВИ ПАМЕТНИЦИ НА ВСИЧКИ БГ ВЛАДЕТЕЛИ, ГЕНЕРАЛИ КАТО ВЛАДИМИР И ГЕОРГИ ВАЗОВИ, ПОЛКОВНИК ДРАГОВ, СВЕТОВНИ ИНЖИНЕРИ КАТО АСЕН КРЪСТЕВ ЙОРДАНОВ И Т.Н. И Т.Н. ЕТО ТОВА ИСКАМ АЗ. И ТОГАВА ВСИЧКО ОНОВА КОЕТО Е ЧУЖДО, ЩЕ ВИДИТЕ КАК ЩЕ ЗАЛИНЕЕ И ЩЕ СРУТИ ОТ САМО СЕБЕ СИ, БЕЗПЛАТНО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО.
Нерде Ямбол, нерде Стамбол... момче, недей да се излагаш, с просто око си личи, че си агентче на КГБ... имам предвид анонимника по-горе (ще ти удържат от зарплатата, щото се издаваш така баламски)...
Публикуване на коментар