вторник, 29 май 2012 г.

Нова разгорещена дискусия за българите, българската съдба и "българщината"

Под публикацията Изглежда като народ сме си все същите, а възможно е и да сме още по-лоши, още по-малодушни..., в която просто сложих един постер с мисъл на Алеко Константинов възникна, чини ми се, твърде показателна дискусия; ето самата "така скандална" мисъл на Алеко, а по-долу и всичките мнения и реакции по нея (добавих и няколко реплики от една друга дискусия, проведена тия дни, засягаща същите проблеми, виж За ползата от немисленето):

В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.

Народът, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре – музика!

… Той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена... Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? – Суета, вятър!


Анонимен рече: Надежда винаги има! Докато се появи истински държавник, който да прецени, че ако така продължават да "управляват", нацията ще изчезне, този път завинаги. Остават ни някъде към 50 години. А народът?? Народът колкото и да го плюят, той ще се спаси индивидуално, ще се омеси и претопи с други народи, където политиците са по-"грижовни". (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

3 коментара:

Анонимен каза...

Ще коментирам само:

„Свободният и достойният човек или народ смята точно така: аз изцяло съм отговорен за това, което ми се случва, не ща с нищо да се оправдавам или извинявам! Всеки опит за оправдание и извинение категорично говори за липса на съзнание за свобода - и дори за липса не на съзнание, а просто на усет за достойнство.”

Това е едно много странно и дори абсурдно изказване за философ. На пръв поглед изглежда достойна позиция, но ако се вгледаме по-внимателно, тя клони силно към някакъв вид волунтаризъм.

Първо, нещата опират до неразрешения (и вероятно неразрешим) метафизичен проблем за свободата на волята. Ние не знаем дали имаме истинска свобода на волята, или сме само марионетки на природните закони с илюзия за свободен избор.

Второ, дори да имаме реална свобода да избираме, нашият свободен субект се сблъсква с обективни дадености и външни обстоятелства, които не могат да бъдат променени. ВСЪЩНОСТ Е НАПЪЛНО ТРИВИАЛНО, ЧЕ НА ВЪНШНИЯ СВЯТ И СЪДБАТА СИ МОЖЕМ ДА ВЛИЯЕМ САМО В ОГРАНИЧЕНА СТЕПЕН.Така например никой не си избира мястото и времето на раждане, а това вече задава някаква обективна рамка, в която той е потопен без своята воля и която по никакъв начин не може да промени. Ако Ангел Грънчаров беше роден като роб в Древен Рим, никакво свободолюбие и никакви усилия не можеха да го направят свободен. Максимумът, на който можеше да се надява, е да бъде, така да се каже, вътрешно свободен въпреки външната несвобода според учението на Епиктет или на френските екзистенциалисти, но това едва ли е истинска свобода. ПОРАДИ ТОВА НАШИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ Е ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРОДИКТУВАН ОТ СЛУЧАЙНОСТТА, ОТ КЪСМЕТА И САМО ОТЧАСТИ ОТ НАШИТЕ СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ, НАМЕРЕНИЯ И РЕШЕНИЯ И ТОВА Е НЕОСПОРИМ ФАКТ. Така че въпросът е не да се извиняваме и оправдаваме с външни обстоятелства, а да изследваме всеки конкретен случай и факторите, довели до едно или друго събитие или развитие.

Казаното за отделните индивиди се отнася и за народите и държавите като цяло. Има неща, които са във властта на народите и техните правителства, но има и обективни обстоятелства, които те не могат да променят. Така например България дори страстно да го желае, не може да започне да изнася петрол и да стане богата, защото няма петрол. Последното земетресение в Пернишко също е едно такова събитие, на което българите и правителството не могат да влияят. За съжаление правителството не може да предотврати, забрани и отмени земетресенията.

Анонимен каза...

Но да оставим природните богатства и бедствия и да погледнем чисто политическите решения, като се обърнем към новата българска история. Фаталното решението на Фердинанд за атака срещу гърците и сърбите от 16 юни 1913 година („престъпното безумие”) несъмнено е било волунтаристично и е можело да бъде избегнато, така че неговите автори носят отговорност пред историята и поколенията. За нахлуването и окупацията на България от Червената армия през септември 1944 обаче правителството на Муравиев няма вина и отговорност. То е направило всичко по силите си, за да предотврати това, но то се е оказало недостатъчно. Също така веднъж окупирана от Червената армия, България вече не е можела да се освободи със собствени сили независимо от желанията и стремежите на българите.

Интересен казус е гласуването в свободни, демократични избори, уж апотеозът на свободното волеизявление на народа, когато той поне на теория насочва и кове съдбините си. На практика обаче нашият отделен, изолиран глас няма почти никаква тежест и влияние. Ако Ангел Грънчаров не беше участвал в последните избори, нищо съществено нямаше да се промени в техния резултат. Така че дори когато пускаме бюлетината, ние като отделни индивиди в много малка степен влияем върху политическия процес и не бива да надценяваме възможностите си. Кумулативно, разбира се, гласовете на избирателите тласкат страната в една или друга посока.

Поставянето на народопсихологията в центъра на политическия процес дори може да бъда тълкувано като някакъв отглас от марксизма, от който Ангел Грънчаров се разграничава решително. Марксистите смята, че историята и политиката се диктуват от икономиката и свеждат всичко до икономически фактори и отношения. Ангел Грънчаров пък е на мнение, че всичко се редуцира до народопсихология.

Всяка теоретизация по необходимост е опростенческа и в това няма нищо лошо. На нас ни трябват някаква карта, модел или ориентир в света, а картата винаги ще е по-малко детайлна от действителността. Най-подробната карта или модел би трябвало да отразяват реалността 1: 1, а от такава карта или модел полза няма, защото те ще са също толкова комплексни, колкото отразявания обект и няма да допринесат за нашето разбиране. Но да се свежда социалната и политическа действителност единствено до психология, респ. народопсихология е груба грешка. В обществото действат и други, обективни фактори и те често са по-важни и решаващи.

Анонимен каза...

Нещо се обърка, горният пост е краят на коментара, ето началото:

Ще коментирам само: „Свободният и достойният човек или народ смята точно така: аз изцяло съм отговорен за това, което ми се случва, не ща с нищо да се оправдавам или извинявам! Всеки опит за оправдание и извинение категорично говори за липса на съзнание за свобода - и дори за липса не на съзнание, а просто на усет за достойнство.”

Това е едно много странно и дори абсурдно изказване за философ. На пръв поглед изглежда достойна позиция, но ако се вгледаме по-внимателно, тя клони силно към някакъв вид волунтаризъм.

Първо, нещата опират до неразрешения (и вероятно неразрешим) метафизичен проблем за свободата на волята. Ние не знаем дали имаме истинска свобода на волята, или сме само марионетки на природните закони с илюзия за свободен избор.

Второ, дори да имаме реална свобода да избираме, нашият свободен субект се сблъсква с обективни дадености и външни обстоятелства, които не могат да бъдат променени. ВСЪЩНОСТ Е НАПЪЛНО ТРИВИАЛНО, ЧЕ НА ВЪНШНИЯ СВЯТ И СЪДБАТА СИ МОЖЕМ ДА ВЛИЯЕМ САМО В ОГРАНИЧЕНА СТЕПЕН.Така например никой не си избира мястото и времето на раждане, а това вече задава някаква обективна рамка, в която той е потопен без своята воля и която по никакъв начин не може да промени. Ако Ангел Грънчаров беше роден като роб в Древен Рим, никакво свободолюбие и никакви усилия не можеха да го направят свободен. Максимумът, на който можеше да се надява, е да бъде, така да се каже, вътрешно свободен въпреки външната несвобода според учението на Епиктет или на френските екзистенциалисти, но това едва ли е истинска свобода. ПОРАДИ ТОВА НАШИЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ Е ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ПРОДИКТУВАН ОТ СЛУЧАЙНОСТТА, ОТ КЪСМЕТА И САМО ОТЧАСТИ ОТ НАШИТЕ СОБСТВЕНИ ЖЕЛАНИЯ, НАМЕРЕНИЯ И РЕШЕНИЯ И ТОВА Е НЕОСПОРИМ ФАКТ. Така че въпросът е не да се извиняваме и оправдаваме с външни обстоятелства, а да изследваме всеки конкретен случай и факторите, довели до едно или друго събитие или развитие.

Казаното за отделните индивиди се отнася и за народите и държавите като цяло. Има неща, които са във властта на народите и техните правителства, но има и обективни обстоятелства, които те не могат да променят. Така например България дори страстно да го желае, не може да започне да изнася петрол и да стане богата, защото няма петрол. Последното земетресение в Пернишко също е едно такова събитие, на което българите и правителството не могат да влияят. За съжаление правителството не може да предотврати, забрани и отмени земетресенията.