Вчера по едно телевизионно предаване станах свидетел на интересна сценка, която може да се случи само в България, щото тук съвсем безочливите руски (рубладжийски) мекерета са в изобилие: някакъв си журналист обвиняваше Президента Плевнелиев, че бил издал строго секретни военни тайни на НАТО! Брях да му се не види, няма как, заслушах се и с удивление разбрах следното:Първо да кажа, че "логиката" на тоя нагъл русолюбец се губеше най-вероятно поради систематични злоупотреби с водка спрямо мозъчното му вещество: на територията на САЩ Президентът на България си бил позволил да каже неприятни за "братка Русия" думи, а "тайната", която президентът бил издал, била, че ракетния щит на НАТО бил насочен и срещу Русия. Това, което толкова подразнило любителя на водката и на Путин, или на водката "Путин" било, че нашият Президент си бил позволил лукса да каже пред наши сънародници в Чикаго, че България повече нямало да бъде "руски троянски кон", което именно и пораждаше такова възмущение в прогизналия от водка мозък на нашия патриотин, чиито патриотизъм, няма как, се мери именно с любовта му към Русия. Никак не можеше да се схване как така в ароматно миришещата на водка логика на тоя русолюбец се свързват тия две неща: загрижеността за военните тайни на омразното НАТО и безпределната любов към Матушката, ама да не придиряме чак толкоз, щото мисленето и логиката на влюбените във водката интернационални патриоти са по-специфични. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
А, сетихте се. Аз от кога говоря, че Плевнелиев е най-смисления ни политик. С немско възпитание, безупречни немски маниери, винаги много възпитан, измамно мек, но достатъчно смел, за да каже истината такава, каквато е. А именно, че най-голямата измяна в най-новата ни история е подмазването пред съветските другари. Кой е бил толкова категоричен спрямо руснаците досега?
Публикуване на коментар