По повод на публикацията със заглавие Не е право, не е правилно с човеци да се отнасяме безчовечно... получих отзив (по имейла) от един уважаван от мен човек: г-н Жак Асса. Това е личност с безупречен морал и авторитет, най-заслужил учител, с когото съм имал честта да работя и общувам повече от 10 години. Дръзвам тук да публикувам кратък откъс от неговото писмо, понеже в тежък момент този забележителен човек си позволи да прояви към мен жест на морална подкрепа:
Драги Ангеле, изчетох с интерес статията. Като изключим, че не се вземам насериозно - всички суперлативи по мой адрес ги приемам условно. Не е важно какъв съм аз. Във всички случаи обаче се гордеех, че съм учител и че учениците имат полза от мене.
Препоръчвам ти такъв поглед към дейността ти - защото от тебе учениците също имат полза. Много от учениците, които са учили при г-н Грънчаров, са се насочили към философията. За училище, в което философията е неосновен предмет, това е твой личностен успех! (ОЩЕ >>>)
Драги Ангеле, изчетох с интерес статията. Като изключим, че не се вземам насериозно - всички суперлативи по мой адрес ги приемам условно. Не е важно какъв съм аз. Във всички случаи обаче се гордеех, че съм учител и че учениците имат полза от мене.
Препоръчвам ти такъв поглед към дейността ти - защото от тебе учениците също имат полза. Много от учениците, които са учили при г-н Грънчаров, са се насочили към философията. За училище, в което философията е неосновен предмет, това е твой личностен успех! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
3 коментара:
доколкото разбрах, вие стресирате учениците си и сте вреден за тях :)
Да, освен че обичам да стресирам и тормозия учениците, аз като капак на всичко обичам да си попийвам и от кръвта им :-) тоест, информирам Ви, че съм също така и кръвопиец...
уж вампирите били красиви, но явно не е вярно
Публикуване на коментар