Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
четвъртък, 10 май 2012 г.
Есесовско-кагебистката коронация на Путин
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Тази церемония на мен винаги ми напомня коронацията на Борис Годунов в едноименната опера: „Да здравствует царь Борис Феодерович – респ. Владимир Владимирович!”, само дето Путин не изпя прочутия пръв монолог на Борис „Скорбит душа”. Борис е преследван от лоши предчувствия, но накрая за да не покаже слабост и да отклони вниманието казва: „Теперь поклонимся почиющим властителям Руси!”:
http://www.youtube.com/watch?v=-IH1T8K2y3c
Между другото досега така и не получих разумен отговор защо Путин трябваше непременно да има трети, а в бъдеще може би и четвърти мандат като президент, при това вече удължен до шест години. Първо, това наистина е много широко и съмнително тълкуване на руската конституция, второ както видяхме предизвиква недоволство в самата Русия и трето и навън прави недобро впечатление. Обяснението, че той бил властолюбив или че се опитвал да избегне съдебно преследване или че КГБ държал непременно той да е президент (защо?) не ме удовлетворява.
Публикуване на коментар