Прочетох наскоро една забележителна и крайно полезна книга, която според мен трябва да се прочете не само от учителите и възпитателите на младите (това се разбира от само себе си), но и от техните родители; това е книгата със заглавие МИТЪТ ЗА ДИСЦИПЛИНАТА, написана от американеца Алфи Кон - и издадена от изд. ИЗТОК-ЗАПАД. Нейно подзаглавие е От послушание към сътрудничество и то показва сърцевината на великолепната идея на тази наистина необходима книга.
Моля, не се подвеждайте, не подхождайте в случая с предубеденост: представяната книга не е от рода на онези лековати конфекционни четива от сферата на т.н. "популярна практическа психология", които ви дават съвети "как безболезнено да решите проблема си"; тази книга е съвсем сериозно изследване на съществуващия нелек проблем, предлагащо чудесни идеи за решаването му - и подтикващо ви да започнете да ги предлагате сами, в процеса на непосредствения живот, опирайки се на порива си за творчество. В т.н. "сфера на образованието" нищо смислено не може да се роди без творчество, без вдъхновение. Щом на мен, човек, занимаващ се вече 30 години с образование и възпитание, книгата на моменти ми звучи като същинско откровение, понеже подкопава толкова много вкоренили се в съзнанията ни изцяло погрешни представи за това какво всъщност става в училище, представете си в такъв случай колко тя ще е полезна за по-младите колеги, които не са толкова навътре в тия проблеми и затова така съдбовно се нуждаят от изнамирането на собствен, при това работещ подход за решаването им.
Родителите пък, които често са изцяло безпомощни пред ужасно коварната ситуация с т.н. "недисциплинираност" на техните деца, убеден съм, като прочетат книгата, вече няма да се отчайват изобщо, защото ще повярват в собствените сили и шансове за справяне с проблема. Е, говоря за родители, които не са изпаднали в престъпно безразличие относно това какво става с децата им в училище, щото се самоуспокояват, че училището е нещо като "занималня", по повод на която те нямат особени задължения. (ОЩЕ >>>)
Моля, не се подвеждайте, не подхождайте в случая с предубеденост: представяната книга не е от рода на онези лековати конфекционни четива от сферата на т.н. "популярна практическа психология", които ви дават съвети "как безболезнено да решите проблема си"; тази книга е съвсем сериозно изследване на съществуващия нелек проблем, предлагащо чудесни идеи за решаването му - и подтикващо ви да започнете да ги предлагате сами, в процеса на непосредствения живот, опирайки се на порива си за творчество. В т.н. "сфера на образованието" нищо смислено не може да се роди без творчество, без вдъхновение. Щом на мен, човек, занимаващ се вече 30 години с образование и възпитание, книгата на моменти ми звучи като същинско откровение, понеже подкопава толкова много вкоренили се в съзнанията ни изцяло погрешни представи за това какво всъщност става в училище, представете си в такъв случай колко тя ще е полезна за по-младите колеги, които не са толкова навътре в тия проблеми и затова така съдбовно се нуждаят от изнамирането на собствен, при това работещ подход за решаването им.
Родителите пък, които често са изцяло безпомощни пред ужасно коварната ситуация с т.н. "недисциплинираност" на техните деца, убеден съм, като прочетат книгата, вече няма да се отчайват изобщо, защото ще повярват в собствените сили и шансове за справяне с проблема. Е, говоря за родители, които не са изпаднали в престъпно безразличие относно това какво става с децата им в училище, щото се самоуспокояват, че училището е нещо като "занималня", по повод на която те нямат особени задължения. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
Още една ценна книга. Макар рядко да съм съгласен с вас политически, заради тези неща си струва човек да посещава блога ви.
Системой предусмотрено все, чтобы любой ребенок получил оптимальное для себя образование и при этом ни разу не был обижен или каким-то иным образом пострадал от субъективного к нему отношения со стороны учителя. Права детей действительно не ограничены, и они знают об этом.
В этом, я считаю, огромный и очевидный плюс американской системы образования по сравнению с российской. Вспомните, сколько детей в наших школах страдают из-за предвзятости учителей. Сколько бездарных педагогов проходит через жизнь каждого ученика за одиннадцать классов? Я уже не говорю о целенаправленном третировании тех учеников, чьи родители не могут или не хотят делать материальные взносы школе и учителю лично, что так широко распространено в сегодняшней российской школе. Американские ученики и их родители в полной мере ограждены от произвола учителя и школьной администрации. А чего стоит возможность бесплатного обучения, не выходя из школы, музыке и искусству? А бесплатные занятия спортом?
Ещё один плюс американской школы — это то, сколько внимания уделяется детям с ограниченными физическими или интеллектуальными возможностями.
Поговорим ещё о плюсах. Первое, что сразу бросается в глаза, — это размеры и материальное оснащение школы. По сравнению с нашими школы в США — просто гигантские как по размеру зданий, так и по количеству учеников. В Middle School, как правило, несколько сот учеников, в High School — несколько тысяч. Количество учителей в моей школе приближается к двумстам. Материальное оснащение поражает воображение. Каждая High School, помимо просторных классов, лабораторий, многочисленных музыкальных и художественных мастерских, имеет, например, актовый зал на тысячу мест. В каждой школе три-четыре спортивных зала, бассейн. А размеру и качеству травяного покрытия футбольного ноля позавидуют наши городские стадионы. Многие школы имеют ещё и отдельный театр.
Все делопроизводство, включая ведение классного журнала, компьютеризировано. Служебная переписка, распоряжения и инструкции руководства коллективу осуществляются исключительно по электронной почте. Все это работает настолько четко, что система нигде не дает сбоя.
Здесь распоряжения руководства не обсуждаются, а выполняются четко и в срок. В первые дни для меня это было очень непривычно после нашего российского разгильдяйства. У каждого учителя и административного персонала есть четкие служебные инструкции, согласно которым они должны действовать. Любое отклонение от этих инструкций недопустимо. Это одна из основных составляющих ментальности американцев — следование инструкциям. Причем это возведено в категорию морали, а не просто хорошее или плохое исполнение служебных обязанностей. Следование инструкциям — хорошо. Нарушение инструкций — плохо. Никого не интересует конечная цель. Результат следования или неследования инструкции не имеет значения. Если ты нарушишь инструкцию и добьешься положительного результата, этого никто не заметит. Но вот если ты просчитаешься, и результат нарушения инструкции будет отрицательный, тебя накажут очень сурово, вплоть до увольнения. Совершенно неуместны попытки разобраться в ситуации, проявить человечность, попробовать решить что-либо с позиций добра и зла. Человеческий фактор исключен полностью. Причем эти правила распространяются не только на учителей, но и на учеников.
http://warrax.net/93/07/usa_class.html
Публикуване на коментар