В църквицата в Батак се случва непростимо светотатство и грозно поругание на костите на мъчениците!

Когато преди повече от година бяха канонизирани мъчениците от Батак, моя милост възрази срещу това "мероприятие" на казионните църковни йеарарси с доказано антидуховно поведение (от 15 члена на Синода 11 се оказаха агенти на тайните служби на атеистичния комунистически режим, а пък останалите нищо чудно да са им началниците от съветско-руските тайни служби!), като тогава бях воден от принципни идейни и нравствени подбуди: виж ето това Колосална наглост: употребиха за политическа цел и костите на мъчениците от Батак!. Ето как завършва този текст:

А на новопровъзгласените светци-мъченици от Батак и Ново село можем да кажем само ето тия думи: простете, че така нагло се гаврят с паметта ви, че така безпардонно употребяват вашите кости за своите толкова гнусни, за толкова отвратителни политически цели! Простете - ако можете! Щото наглостта тоя път наистина е колосална. По-голяма от нея не може да бъде. Или може? Знам ли? Бъдещето ще покаже. Тия наглеци спирка нямат...

Е, мина известно време и се оказа, че могло и по-грозни неща да се случат: ето, тия дни разбираме, че костите на мъчениците, "третирани" по неподобаващ начин в разните му там показни салтанати и церемонии, обливани с вино, при това турени в крайно неподходящи витрини, та да се гледат, сякаш са не човешки кости, а някакъв обикновен музеен и бездушен реквизит, започнали, представете си, да мухлясват (!), да гният, което означава, че съвсем скоро ще бъдат и порядъчно съсипани и унищожени! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo