Забраната за пушене е грубо посегателство срещу свободата ни, което не бива да бъде посрещано с мълчание

Вчера цял ден по медиите течеше някаква дразнеща еуфория по повод на забраната да се пуши на обществени места, най-вече във всички заведения. Разгеле, най-после се европеизирахме цялостно, тръгнахме окончателно и безвъзвратно по пътя на "циливилизацията" и прогреса! Гледайки този ентусиазъм, наподобяващ с нещо ремсистската "романтика" от началото на комунистическата ера, човек няма начин да не си помисли: "Всичката Мара втасала, та и..."

Аз съм непушач, но съм бил пушач, и то много години. Гледната ми точка, така да се каже, е обективна. И точно поради това смятам, че забраната да се пуши на "обществени места", които обаче са частна собственост, е грубо посегателство както срещу свободата, така и срещу ненакърними човешки права както на пушачите, така и на собствениците на заведения. Забраната за пушене е симптом за една крайно опасна тенденция и аз като непушач не мога да се радвам, че накърняването в случая на свободата и дори на достойнството на дадени "себеподобни индивиди" мен лично не ме касае - понеже свободата за мен е висша и безусловна ценност. И тя не може да бъде потъпквана на никакви основания, дори и заради такива умилително лицемерни мотиви като "загрижеността за човешкото здраве". Ако трябва да избирам между грижата за здравето и свободата аз ще избера свободата, защото за какво ми е здраве ако не съм свободен?! Не ща държавата да се грижи за моето здраве и да ми се меси по такъв един нагъл начин, грижата за моето здраве си е моя работа. (ОЩЕ >>>)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo