Тази сутрин реших да се поразходя "по мегдана", сиреч, из Фейсбук и да видя какви проблеми вълнуват хората. Разни хора, разни неща ги вълнуват; това, че сме различни и имаме различни вълнения, изобщо не е лошо, напротив, чудесно е. Най-хубавото е, че не можем да бъдем еднакви - и да мислим еднакво, да говорим еднакво, да се държим, да живеем еднакво. Различията винаги са за приветстване. Това, че сме различни, е предпоставка и разпалено да спорим; а пък споровете са за търсене и уточняване на истината, която е така примамлива на фона на различните и понякога толкова объркани представи на множеството хора.
И ето, разхождайки се из Фейсбук, намирам едно твърдение, което пали полемичния ми плам, щото е претенциозно, ала съвсем неверно, т.е. човекът се изказва, без много-много да е наясно с проблема, т.е. пише общи приказки, "алабализми", позволява си да изказва баналности. Разбира се, този човек е моя стар познат Добри Божилов, най-активен фейсбуковец, който има претенции да е компетентен по всички до един въпроси, дава "меродавни" мнения, понякога налучква правото, но в други случаи греши по един възхитителен начин. (ОЩЕ >>>)
И ето, разхождайки се из Фейсбук, намирам едно твърдение, което пали полемичния ми плам, щото е претенциозно, ала съвсем неверно, т.е. човекът се изказва, без много-много да е наясно с проблема, т.е. пише общи приказки, "алабализми", позволява си да изказва баналности. Разбира се, този човек е моя стар познат Добри Божилов, най-активен фейсбуковец, който има претенции да е компетентен по всички до един въпроси, дава "меродавни" мнения, понякога налучква правото, но в други случаи греши по един възхитителен начин. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Добри Божилов е от онези десни, заради които аз придобих лоша представа за дясното като цяло. Този човек е тесногръд, нетолерантен, подкрепя хищническия капитализъм, не зачита опазването на природата, не приема грижата над болните и слабите, не приема различните. Той е огледало на десницата такава, каквато е тя в Съединените Щати - а там тя е в страшна криза, не толкова електорална, колкото идейна - тъй като се е превърнала в символ на най-лошото у американския народ. Божилов би искал такъв модел да има и в България, за да умори бедните и болните и да "облекчи" бизнеса. Да не говорим за това, че би вкарал хомосексуалните в лудница и би застроил всичката ни природа за пари. Добри Божилов е не просто всезнайко, който коментира всичко. Добри Божилов е зъл човек.
Добри е троглодит, но писаниците му не трябва да се отминават с безразличие...
Владимир Дойчинов
Напълно сам съгласен с Ангел Грънчаров. Но по отношение на други ПОНЯТИЯ, той не спазва собствените си разбирания. Например по отношение на това кое е КОМУНИЗЪМ и кое е МАФИЯ. За справка вижте по-долу, докато не го е изтрил.
Toncho Bonev
Младите са такива каквито са, и те в по голямата си част са по добри и по успешни от тези преди тях, ако не беше така, то светът отдавна да беше се самоунищожил.
Томи Томев
Po edin ili drug na4in, nie starite si otivame zaedno s nashite razbirania za sveta. Ostavihme mnogo polojitelni, no i mnogo otricatelni nesta na sveta vklu4itelno i sazdadohme sabitia s post negativen efect, koito ste deistva destki godini sled kato sme si otishli ot tozi sviat i otnesli s nas nashite razbirania i shvastania. Ostaviame edna kasta palna sas skeleti v garderobite (neznam dali znaete tazi pogovorka) i iskame mladite da ne gi zabeliazvat, oba4e te iskat da pro4istiat kastata i da ia podrediat kakto te iskat, dobre ili zle nie niamame pravo da prorukuvame, dali ste svarshat sveta ili ste go napraviat po dobar si e tiahna rabota. Ne priemam tvardeniata za pravoto na niakoi da opredelia badestoto na sveta spored negovite shvastania, badesteto na sveta v koito toi nadali ste jivee. Moje bi v Bulgaria ste doide den kogato i na komunistite v zatvorite niama da se servira salam Ku4eshka Radost.
Alexandar Iotzov
По един или друг начин, ние старите си отиваме заедно с нашите разбирания за света. Оставихме много положителни, но и много отрицателни неща на света включително и създадохме събития с пост негативен ефект, които ще действат десетки години след като сме си отишли от този свят и отнесли с нас нашите разбирания и схващания. Оставяме една къща, пълна със скелети в гардеробите (не знам дали знаете тази поговорка) и искаме младите да не ги забелязват, обаче те искат да прочистят къщата и да я подредят както те искат, добре или зле ние нямаме право да пророкуваме, дали ще свършат света или ще го направят по-добър си е тяхна работа. Не приемам твърденията за правото на някой да определя бъдещето на света според неговите схващания, бъдещето на света, в което той надали ще живее. Може би в България ще дойде ден когато и на комунистите в затворите няма да се сервира салам Кучешка Радост.
Александър Йоцов
Публикуване на коментар