Дали изобщо е възможно българи да си сътрудничат алтруистично - и с известна полза за България?

Господин Теодор Дечев, сега забелязвам, е препубликувал в блога си моето Отворено писмо до него във връзка с излизането тия дни на първия брой на (възстановения) в-к СВОБОДЕН НАРОД: виж Излизането на вестник "Свободен народ" беше морално подкрепено с отворено писмо от философ и блогър. Придружил е публикацията със следната своя забележка:

Г-н Ангел Грънчаров, философ и блогър се е обърнал към мен с отворено писмо във връзка със започналото излизане на новия опозиционен седмичник - вестник "Свободен народ". Като подчертавам, че без да подценявам ролята си в партията на свободните социалдемократи - "Свободен народ" аз съвсем НЕ съм неин лидер ("Свободен народ" не е лидерска партия, а председател на инициативния комитет за учредяването й е Радослав Пашов), помествам изцяло отвореното писмо на г-н Ангел Грънчаров на което ще отговоря при първа възможност. То не е от текстовете, отговорите на които могат да бъдат "претупани".

Та в тази връзка с интерес ще очаквам отговора на г-н Дечев. Преди време - и то не само веднъж, впрочем - писах, че е крайно трудно и дори сякаш съвсем невъзможно българи от различни кръгове да си сътрудничат изцяло безкористно с оглед реализацията на някакво общо, значимо за страната и нацията дело: виж, примерно, това Открито писмо до проф. М.Балкански, съдържащо крещящ нравствен казус от българския живот, една моя инициатива, завършила съвсем злополучно, ето как: Отговорът на проф. Балкански и мой отговор до него, засягащ и темата за капризната суетност на г-н Министъра Игнатов.

Та ми е интересно дали все пак, като получа отговора на г-н Дечев, ще бъде опроверган скептицизма ми относно това възможно ли е изобщо българи, особено пък такива от различни интелектуални и политически кръгове, да си сътрудничат алтруистично - и с известна полза за България...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo