Коя е българската Опра Уинфри, кой е българският Лари Кинг?!

Иво Инджев е написал любопитен коментар под заглавие ТВ 7 мобилизира ДС в защита на Борисов от ЦРУ, в който отново става дума за нравите и психология на най-изтъкнатите ни, с извинение, "журналисти" от правителствената телевизия: Бареков и Кулезич (и Кошлуков е там, все от един дол дренки са се събрали там...). Който иска да прочете цялата статия, аз тук привеждам кратък изразителен откъс, за да разберете за какво става дума, а по-долу пък давам и мой кратичък коментарец, в който разсъждавам по въпросите, записани в заглавието на този пост; ето:

Когато същата водеща изригна по мой адрес като срещу ченге (ченге, което беше поканила да надприказва по темата „диктатор ли е Борисов?”, но получи забрана от шефа си Бареков да бъда допускан в студиото и се наложи да ме смени с шефката на дружбата с покойния СССР Светлана Шаренкова), нейният гняв срещу мен основно изглеждаше провокиран от публично мое твърдение за сумата, която й плащат за да служи на сегашната власт.

Посипвам си главата с пепел: каквото и да съм чул и казал за това заплащане (а то се базираше на твърдения на хора от самата ТВ 7), явно съм я подценил. Права е да истеризира - заслужава много повече с ходове като този! В края на краищата си залага чистата и свята репутация дори по отношение на твърденията на тенисистката Сесил Каратанчева, че е била коткана от Борисов да посещава хотелската му стая на твърде невръстна възраст. Водещата се възмути сякаш самата тя знае по някаква много важна причина от първа ръка, че това няма как да е било истина и е сигурна, че твърдението може да бъде само и единствено „гаден компромат”.

Та това между другото може на се прочете в текста на И.Инджев. А ето сега и моя кратичък коментарец: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo