Без свобода няма мислене, а какво остава да има смислен и пълноценен обмен на мисли?!

На едно място откривам тази сутрин публикация със заглавие В диалог с философа Ангел Грънчаров с автор Валери Рибаров - Mojsei. Това "Мойсей" плаши - не е шега, да дискутираш със самия Мойсей! - но, няма как, щом дори Мойсей иска да встъпи в диалог с мен, откликвам. Ето какво написах в отговор на толкова любезния, както и вие ще се убедите, господин:

Г-н Рибаров, признателен съм за толкова специфичната покана за дискусия, която ми отправяте. Аз съм твърде диалогична личност, тъй че, бъдете сигурен, ще участвам в дискусии с Вас, стига да не съм се вече убедил, че са започнали съвсем да се обезсмислят. Понякога човек разбира, че вместо с човек сякаш разговаря с "радиоточка" и тогава вече наистина няма смисъл повече да разговаря. До този момент обаче винаги има смисъл да се обменят мисли.

Не зная кой и кога е основал този Клуб СОКРАТ, а също и каква е неговата цел. Аз лично до този момент не съм се присъединявал към него, някой друг е сторил това без да ме пита. Поне във Фейсбук е станало така. Само моля да не ме присъединявате и към Клуб "1 ноември", щото разбирам, че моето място изобщо не е там. Аз нямам задължителните за членовете му марксистко-ленински убеждения - както открих като се запознах със списъчния състав на клуба. (ОЩЕ >>>)

Източник

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo