сряда, 25 юли 2012 г.

С безочието и арогантността си министър Игнатов се дискредитира окончателно и трябва вече да си иде!

Министърът на образованието прекали с арогантността си; понеже го познавам добре (той е мой състудент от университета в Санкт Петербург, учили сме по едно и също време и сме живели в едно и също общежитие) никога не съм се съмнявал, че това лице е способно на колосална арогантност, но че ще стигне чак дотам, докъдето стигна тия дни, признавам си, не съм предполагал че изобщо е възможно. Изглежда че министрите на Б.Борисов са си обявили социалистическо съревнование за това кой е способен на най-голяма арогантност, искайки да разберат възможно ли е някой от тях да достигне по арогантност и безочие самия Премиер. Министър Игнатов има големи шансове да победи. Ето за какво става дума.

Става дума за гладната стачка на философа Райчо Радев, който протестира повече от месец (!) с три простички за изпълнение искания. Министърът пък вече трети месец не само че не отговори на специално Открито писмо до него (както законът го задължава!), но и не благоволи да се срещне и да разговаря с протестиращия, който постави един твърде сериозен въпрос: за политическите репресии и уволнения в сферата на образованието. Пълно безочие е да се правиш на ударен или на интересен когато един български гражданин (а министрите получават заплатите си от плащаните от нас, гражданите, данъци!) протестира, и то не как да е, а със заплаха за живота си. Министърът обаче показва, че не му пука за живота на един български гражданин - да не говорим за това, че г-н Радев е български учител! - което вече е връх на наглостта! (ОЩЕ >>>)


Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

8 коментара:

Bacho Кольо каза...

"...понеже го познавам добре (той е мой състудент от университета в Санкт Петербург, учили сме по едно и също време и сме живели в едно и също общежитие) никога не съм се съмнявал, че това лице е способно на колосална арогантност..."
Аз пък искам дя чуя неговото мнение за това що за състудент си бил. чини ми се, че хич няма да е високо...

Ангел Грънчаров каза...

Питай го, г-н Министърът ще ти каже. Само той може да каже. А че няма да е високо мнението му можеш да не се съмняваш. Ний още тогава бяхме антиподи. На 21-22 години той вече беше член на БКП (приет в казармата), моя милост никога не е била комунист, това и показва основата на личностната ни непоносимост. Аз предимно четях по библиотеките, бъдещият министър пък, подобно на глуха кучка, обикаляше около рускините и гъркините-студентки, като търсеше предимно комунистки, именно партийни другарки за да задоволява сексуалните си щения. И така нататък. Да не се разпростирам. Мен будущий министър ме презираше, както и аз него. Просто сме, така да се рече, с различни "кръвни групи"... но ти все пак питай министъра, издебни го някое партийно събрание и го питай за мен :-)

Bacho Кольо каза...

Тая министър освен египтолог, бил и ебач ! Досега нямах високо мнение за него. Издигна ми се в очите.

Bacho Кольо каза...

п.с. Грънчаров, ти на 22-23 години в коя организация членуваше? За мен въпросът е излишен, аз знам отговора, но ще бъде интересно за по-младите ти читатели.

Ангел Грънчаров каза...

Та той друго не е и бил никога :-) Както и подобава за комуниста главното за него е да мърсува с другарките! А моя милост в ония времена, според установеното от твоята любима партия, трябваше да членува в една задължителна организация, наричаща се "ДКМС" - "Димитровски комунистически младежки съюз", да го преведа за по-младите, дето не знаят що значи такава абревиатура.

Така беше, другарю Колю. Тъй го бяхте установили тогава вий, комунистите... целият народ беше в казионни организации - ОФ, профсъюзи, ДКМС, не знам си какво още...

Bacho Кольо каза...

"Ний, комунистите" не сме го установявали. Щото когато вии бяхте комсомолци, ний бяхме още пионерчета.

Bacho Кольо каза...

Та за г-н министъра.
Значи докато ти си чел по библиотеките, той по креватния способ е "упрочнявал" българо-съветската дружба. Бравос. Само едно не ми е ясно - в библиотека не е влизал, пък направил докторат. Та и професор сколасал да стане. Верно, в НБУ, ама...

Ангел Грънчаров каза...

То така стават тия работи у нас. Да станеш доктор и професор съвсем не е задължително да си влизал в библиотеки... важното е да си заложил на правилната партия и всичко ще бъде ОК...