Текстът, който следва, е продължение на публикацията със заглавие Книга за оживотвореното от духа на свободата образование и училище.Заниманията с философия са нещо като практикуване на свобода, като обучение по свобода. Другояче казано, философията е причастяване към тайнствата на свободата. Ето защо е съвсем естествено когато се запитаме как следва да се освободи образованието, построено по модела на несвободното "учене", да се обърнем за помощ към философията. Заниманията с философия са освобождаване на свободата, дремеща нейде вътре у нас. Но за какво "освобождаване" на образованието става дума?
У нас от древни времена битува една крайно непълноценна представа за самия смисъл на образованието и ученето. Другояче казано, ние не сме наясно защо изобщо учим. Също така не ни е много ясно защо изобщо се налага децата ни да ходят на училище. Не разбираме защо съществува училището. Това, което си мислим като се опитваме да отговорим на тези въпроси, е съвсем незадоволително и несъстоятелно - при по-близко разглеждане.
По начало у нас кажи-речи всички са жертва на репродуциращото, възпроизвеждащото обучение като сърцевина на това, което наричаме учене. "Научи ли си, бабиното, урока?" - това известно ли ви е? Между научаване и учене би следвало да се прави съществена разлика. Нашите училища ми приличат на ферми, в които се "образоват" папагали, не човешки същества. "Продуктът" на този тип образование е бълващият чужди мисли папагал, чиито ум е изцяло непроизводителен. В нашите училища собствените мисли не са на почит, тях ги гонят. Тях ги оценяват за скандални. Замисленият ученик е лошият ученик. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
3 коментара:
Аз мисля, че във всички страни по света образователната система е напълно сбъркана. Ако можете, посочете ми една образцова в образователно отношение страна.
Комунистическата образователна система имаше както положителни, така и отрицателни страни. Факт е, че въпреки отвратителната идеологизация и несвобода нивото в някои отношения преди 1989 беше по-високо и това е неспорим факт. Така че не може всичко да се прехвърля върху иначе неприемливата комунистическа система.
В този смисъл получилите образованието си преди 1989 поне в някои области определено са по-добре от по-късните поколения. А народопсихологизмът, че българите мразели да мислят, е поредното недоразумение. По-вярно би било да се каже, че всички народи по света мразят да мислят, повечето даже повече от българите. От друга страна е вярно, че именно „мислещите” интелектуалци докараха най-големите беди на човечеството с техните утопии и идеологии. Простите хора никога не биха стигнали да такива извращения на мисълта. Така че да не превъзнасяме интелектуалците. Освен заслуги те имат и големи грехове.
Съвременното училище, и у нас, и на Запад, създава послушковци, които да изпълняват това, което им каже държавата. А държавата не е съставена от обикновените хора, а е от елитите. Затова на изток на е едно чуждо "господарство".
училището би трябвало да създава хора, личности, характери, а не копия, които повтарят това, което чуват. нищо не би трябвало да се приема току-така на доверие, но за съжаление учениците, които задават прекалено много въпроси и спорят, не са особено толерирани в образователната ни система. още повече, че учителите не се интересуват от това, което се случва с учениците им извън часа. за повечето, за огромно съжаление, професията се изразява в това, да изпееш урока и да си тръгнеш към вкъщи. само че примерът, който даваш по този начин е меко казано лош. в крайна сметка, ако между хората няма комуникация и разбиране, естествено е да сме в положението, в което сме-младото поколение не иска да слуша, младото поколение не иска да учи, младото поколение това, младото поколение онова. да, обаче това младо поколение са го отгледали именно хората, които днес го обвиняват. ние сме "лоши" поради липса на комуникация и защото са ни налагали остарели отдавна идеи, принципи и методи, без да пожелаят да ни изслушат, и както казвате, защото са притъпявали любопитството ни най-вече, защото им е по-лесно да не отговарят на въпросите ни и да не подлагат на съмнение вече изградените си убеждения за света и живота. само че науката започва там, където има съмнение, там, където има любопитство и човечеството не може да се развива, ако не си зададе въпроса "защо" или "ами ако".
Lora Stoyanova
Публикуване на коментар