Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 22 юли 2012 г.

Моята гладна стачка е против своеволието, против произвола на чиновниците в държавата

От Фейсбук-групата в подкрепа на Райчо Радев препубликувам още един документ, свидетелстващ за това как тече кампанията по неговото дискредитиране като ръководител, учител и личност, подета от някои среди, за които моралът е най-последната грижа, с оглед на едно-единствено нещо: как да се подмажат и да угодят на управляващите, как да направят така, че да бъдат забелязани от началството, та да не бъдат подминати пре разпределянето на благинките на властта.

Излишно е да споменавам, че тия, които инспирират долната кампания, по този начин искат някак да отмъстят на г-н Радев - заради това, че той успя да покаже достойнство, поради това, че успя да изнесе безкрайно ценен урок по демокрация и гражданско поведение на всички нас. И поради това, че ни даде пример какви трябва да бъдем - ако искаме да (о)станем достойни личности и граждани. А ето сега и един нов пример в това отношение, който препечатвам изцяло от публикация на самия Райчо Радев:

Държавата, институциите и мотивите за моята гладна стачка - писмо-отговор до Краси Банова (ОЩЕ >>>)


Източник
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: