"Какво там значи някаква си личност?!" продължава да ехти в уж европеизиращото се наше свидно и мило отечество

Вчера бях на протеста против политическите репресии и уволнения, провел се пред сградите на Народното събрание (бивш Партиен дом) и на Министерския съвет. Както можеше да се очаква, протестиращите не бяхме много, протестът ни беше "камерен" - както някои медии не пропуснаха да отбележат с неприкрита доза язвителност. Та нали да се протестира срещу толкова мъдрото ни правителство в условията на пълен медиен комфорт на същото е равностойно на пълна невъзможност, на аномалия, на природен катаклизъм: правителството ни се полага да бъде само хвалено! Затуй и единствената медийна реакция (или отразяване) на протеста ни може да се види ето тук: От днешния протест срещу политическите репресии и уволнения в образованието.

Останалите медии твърде показателно мълчат. Г-н Райчо Радев е в гладна стачка вече трета седмица. В хуманното ни отечество, в което царува человеколюбивото ни и така силно обичано от народа ни правителство (както ни убеждават платените поръчкови анкетьори) отчаяният граждански протест на един човек не е събитие, което заслужава да бъде отразено или коментирано. Какво от това, че един човек рискува живота си заради една значима за всички нас кауза?! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo