Днес със собствените си уши чух едно мнение за своята многостранна дейност в този блог, което, признавам, силно ме заинтригува - и което искам сега да поставя на обсъждане тук, пред читателите на блога. Интересува ме как те ще възприемат една преценка за моите изяви като блогър, при това става дума не за нечие частно мнение, а за преценката на представител на една официална институция. Упоменатата преценка беше направена днес в мое присъствие, като аз в оня момент се въздържах от реакция по една твърде прозаична причина: бях твърде изморен от участието си в такъв род спорове, че ми се отщя и ми се наложи да потисна полемичната си страст. Излишно е да споменавам, че става дума не за измислен или за хипотетичен случай, а за съвсем истински, действителен случай, за случка, взета, както се казва, от самия реален живот.Но за да не бъда толкова загадъчен, ето сега и самото изказване, което искам да поставя на обсъждане. Ще ми позволите да се въздържа и да не упомена и за нещо друго: за представител на коя официална институция става дума. Правя го, първо, за да не наливам излишно масло в огъня; второ, не защото ме е страх, а защото съм обзет от чисто човешки чувства на състрадание; трето, защото съм хуманист и не искам да причиня тревоги в толкова чувствителната душа на изказалия се официален представител; четвърто, за да има загадка и интрига; пето, за да мога да си поставя казуса, и то в една по възможност по-адекватна от научна гледна точка форма, щото, излишно е да споменавам, пак става дума за любимите ми нравствени и психологически казуси; и шесто, защото самото естество (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
7 коментара:
Господин Грънчаров, ще откликна на призива. Според мен може институциите да бъдат дискредитирани, но не е това, което си мислите. Ето - оказва се, че хората, дори и тези, които се имат за много рационални, не могат да са арелигиозни - ако отхвърлят един Бог, не отхвърлят религиозната ритуалност, а я прехвърлят върху нещо друго. Комунистите се бореха с Църквата, като дублираха нейната ритуалност - всички манифестации, церемонии, увлеченията на Людмила Живкова, култът към личността... Какво се оказва - няма арелигиозни хора. Просто отхвърлянето на една традиционна религия не търпи вакуум и тук идват всички модерни ню-ейдж простотии, НЛО, цайтгайст... У нас върховното божество е Държавата. Непрестанно ни говорят за доверие в институциите - това е чиста проба религиозна вяра, вяра в доброто действие на персонализирана идея, със съответния култ, ритуали и кодови приказки. Така че като критикувате началника на една институция, Вие богохулствате, нищо по-малко :)
Явор Ганчев
Благодаря Ви за отговора! Абсолютно споделям Вашата трактовка, нищо че, формално погледнато, е противоположна на моето убеждение; всъщност, винаги е проява на добър вкус само да пародираме възгледа на ония, които "мислят" различно, т.е. изобщо не се затрудняват с такава трудоемка работа, каквато е мисленето...
Присъщо е на хората с комунистически манталитет да олицетворяват институцията с лицето което временно я управлява, и затова според тях критиката отправена към това лице, дори и ако е конструктивна,очерня самата институция. Според мен тезата на Ангел е напълно вярна, и никой не е прав ако го обвинява, че събаря авторитета на дадена институция, ако критикува този който в момента я управлява. Дори бих казал, че негативна кампания за дадена институция може да направи този който в момента е поставен на този пост, и с действията и бездействията си не работи в полза на народа си.
Томи Томев.
хубаво е че критикувате но и вас ви критикуват вероятно има защо не се знае дали вие сте правия.. добре е да се замислите над това
който каза, че комунистите копират религията е гений. Комунистите са дълбоко религиозни хора, техните богове са Ленин, Сталин и Г. Димитров (Гошо Тарабата). Затова винаги гласуват за тъпата си партия, като истински ревностни религиозни хора. Те са почти толкова корави във верността си, колкото и мюсюлманите към ДПС. При такава вяра критичното мислене напълно отсъства.
Комунистите са атеисти; ако атеизмът (безбожничеството) е религия, простете, но това означава, че не знаете що е религия. Ако смятате, че вождовете на комунистите са "богове", простете, но не знаете що е това Бог. Комунизмът е догматизъм и вяра в нищото (нахилизъм, атеизъм), а това са неща, принципно различни и противоположни на религията и на религиозната вяра...
В плана на мислите, изложени от по-горния анонимен (в смисъл, че щом ме критикуват някои другарки и другари, ерго, значи и аз вероятно греша) съм длъжен да декларирам, че аз като философ (сиреч, свещенослужител на истината) може и да греша, и вероятно много греша, но го правя по благородни подбуди и единствено с оглед открояването и тържеството на самата истина... докато други грешат понеже нехаят изобщо за истината и затова са лъжливи и злобни по душа...
Публикуване на коментар