От много време, но напоследък все по-често в блога ми идва да коментира един човек, който нарича себе си "Румен Бърцов"; коментира той много интензивно и пише едни такива твърде задушевни и лични неща, за това как живее и прочие, как страда, как се мъчи и т.н. Твърди, че бил изгонен отвсякъде, щото, предполагам, са оценили коментарите му като "спам", та затуй се е приютил при мен, щото аз така не мисля, това, което се е откъснало от сърцето на даден човек, не може да е "спам". Разбира се, никой не обръща внимание на коментарите му, макар че е възможно дадени хора да се зачитат в тях; аз съм от тези последните.Даже в един момент, признавам си, си помислих, по своя си обичай, дали да не ги публикувам отделно, като отделни постинги, тия сърдечни коментари, но, признавам си, това изисква твърде много редакторска и коректорска работа; аз държа всичко, което се публикува в моя блог, да е изрядно оформено, а неговите коментари изобилстват с грешки; за жалост, нямам време да редактирам, нещо повече, напоследък съм така зает, че даже нямам време и нередактирани, по изключение, да публикувам отделно комунтарите на тоя страдалец.
Та във връзка с всичко това тази сутрин ми се удаде възможност да се обърна с няколко думи към Румен; ето какво му написах, щото наистина е крайно изнервящо всички да си мълчат, а ти да си изливаш сърцето всеки ден, да пишеш, така да се каже, с кръв от сърцето, а пък всички да мълчат, сякаш не си човек, а някаква вещ; това съм го усетил много добре и аз, на основата на собствените си преживелици в интернет, та ето затова реших да му напиша нещичко; ето какво написах там, под една поредица от негови покъртителни коментари: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар