Онзиденшната ми публикация под заглавие Ще се намери ли български издател, който да дръзне да издаде книга за българското образование? е предизвикала интересен отзив, който отново дава обилна храна за размисъл относно разпространената у нас психология, имаща даже, изглежда, народностни черти и характер. По-долу можете да прочетете този многозначителен коментар заедно с няколко мои думи в отговор, публикувам тия две неща отделно, понеже ми се иска и двете да стигнат и до и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, та да останат, тъй да се рече, "за историята", поне бъдещата история на нашите съвременни български нрави и характер:
Ако я пуснете в блога ви за безплатно сваляне, идеите ви ще достигнат до много по-голяма аудитория, отколкото ако я публикувате (например) като платена е-книга (във втория случай няма да спечелите много; знаете, повечето от българите нямат навика и възможностите да си купуват е-книги, тъй като има онлайн библиотеки, от които можеш да сваляш безплатно, в повечето от които се качват и нови книги). Нямате никакъв шанс с печатно издание, просто почти никой няма да ви купи книгата - в печата трудно се пробива; трябва ви посредник–издателство, което по принцип взима за себе си по-голямата част от печалбата от продажбите; а и има прекалено много книги на тема, подобна на вашата (новаторско образование/нови педагогически подходи и т.н.), което означава, че трябва да сте насочен към широката аудитория, а същевременно и оригинален (и при това се съмнявам се книгата ви да направи впечатление на много хора точно поради конкуренцията в тази ниша на книжния пазар).
А за разликата между печатните и електронните книги - печатните нямат никакви други предимства освен дълготрайно съхранение на информацията (макар че мнного скоро това вече няма да им е предимство; компютърните памети стават все по-издръжливи, евтини и надеждни, така че все някога ще задминат хартиените книги по дълготрайност на съхранението на информация - все пак и хартията не е вечна, и тя се износва). (ОЩЕ >>>)
Ако я пуснете в блога ви за безплатно сваляне, идеите ви ще достигнат до много по-голяма аудитория, отколкото ако я публикувате (например) като платена е-книга (във втория случай няма да спечелите много; знаете, повечето от българите нямат навика и възможностите да си купуват е-книги, тъй като има онлайн библиотеки, от които можеш да сваляш безплатно, в повечето от които се качват и нови книги). Нямате никакъв шанс с печатно издание, просто почти никой няма да ви купи книгата - в печата трудно се пробива; трябва ви посредник–издателство, което по принцип взима за себе си по-голямата част от печалбата от продажбите; а и има прекалено много книги на тема, подобна на вашата (новаторско образование/нови педагогически подходи и т.н.), което означава, че трябва да сте насочен към широката аудитория, а същевременно и оригинален (и при това се съмнявам се книгата ви да направи впечатление на много хора точно поради конкуренцията в тази ниша на книжния пазар).
А за разликата между печатните и електронните книги - печатните нямат никакви други предимства освен дълготрайно съхранение на информацията (макар че мнного скоро това вече няма да им е предимство; компютърните памети стават все по-издръжливи, евтини и надеждни, така че все някога ще задминат хартиените книги по дълготрайност на съхранението на информация - все пак и хартията не е вечна, и тя се износва). (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Имам tuga лекция за вашия район, се надяваме, че може да помогне.благодаря
Публикуване на коментар