По моите записки около една предполагаема бъдеща книга с все още неизвестно заглавие се получи интересен отзив, написан от млад човек, ученик, чиито мнения и преди съм срещал; той се казва Александър Георгиев и винаги неговите коментари са рюбопитни, достойни за адмирации и дори за възхита - защото явно имаме възможност благодарение на тях да се срещнем с един мислещ млад човек. Ето какво е написал този път той, а по-долу давам кратък мой коментар заедно с линка към място, което може да хвърли светлина по интересуващ го проблем:Не, опасявам се, не това, което сте формулирали, е главният проблем. Вие вече сте достигнали до единствения възможен начин за преподаване и до това, че той изисква заинтересованост и от двете страни. Няма нужда да си правим илюзии, никой (ученик) не може да е заинтересован едновременно от всичко, което трябва да се научи в училище. Жалкото е, че образователната система е такава, че в повечето случаи потушава и без това рядките появи на заинтересованост и ентусиазъм за учене.
Но ми е трудно да си представя каква образователна реформа (по необходимост "спусната от горе") може да реши проблема. Не, важно е учениците да разпознаят себе си като субекти, като активни участници в своето образование, защото смея да твърдя, че повечето от тях са дори по-убедени от учителите, че са в училище, за да им се наливат знания и да им се предлагат текстове за наизустяване. (ОЩЕ >>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар