По публикацията Дали професията "масов убиец" няма да стане твърде съблазнителна в Норвегия? се получи интересен коментар, който може да постави началото на дискусия, поради което го поставям на по-видно място, призовавайки повече хора да се включат в нея:Има един виц който съм го модифицирал малко за случая:
Първи вариант на вица: Когато един германец види за първи път Айфеловата кула, първото нещо което му минава през ум е как е направена. Когато един англичанин я види за първи път, първото нещо което му минава през ум, може ли да направи една по голяма кула. Когато един американец я види, първото нещо което му минава през ум, за колко пари може да я купи. Когато един евреин види за първи път Айфеловата кула, първото нещо, което му минава през ум, е за колко пари може да я продаде на американеца.
Когато един българин види за първи път Айфеловата кула първото нещо, което му минава през ум, е дали ще може с две кила динамит да я катурне на земята.
Втори вариант на вица: Когато норвежката правна система осъди масовият убиец Брейвик на 21 години затвор, първото нещо което минава през ума на норвежците е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде превъзпитан човека. Дали за този период от време, той ще може да разбере грешката си и да покаже съжаление и угризение на съвестта.
Когато един германец или един англичанин чуе за присъдата от 21 години затвор, първото нещо което им минава през ум е дали това е достатъчно дълъг период от време за да бъде предотвратен друг подобен инцидент, и дали е достатъчно за да се сплашат другите хора да не правят така. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар