Училището и културата на оцеляването
Размишления по две несъстоятелни твърдения
Автор: Красимир Коев, Силистра
В добилата популярност през последните 5 години крилата фраза “Училището – желана територия на ученика” не е трудно да се откроят две несъстоятелни твърдения.
Първото е, че училището се приема от учениците като тяхна територия. Това със сигурност не е така. За учениците училището е място, някакво физическо пространство, в което те се събират всеки ден и където ходят по задължение. То е позната и посещавана сграда, а не техен дом. (ОЩЕ >>>)
Размишления по две несъстоятелни твърдения
Автор: Красимир Коев, Силистра
В добилата популярност през последните 5 години крилата фраза “Училището – желана територия на ученика” не е трудно да се откроят две несъстоятелни твърдения.
Първото е, че училището се приема от учениците като тяхна територия. Това със сигурност не е така. За учениците училището е място, някакво физическо пространство, в което те се събират всеки ден и където ходят по задължение. То е позната и посещавана сграда, а не техен дом. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
3 коментара:
Ангел Грънчаров,надявам се да разбираш защо така съм се запил като кърлеж за твоят блог и така да те измъчвам.Виждаш какво чудо е еиртуал в твоят двор.Ами е така е навсякъде около мен ,цял живот съм е така в кръгова отбрана от желаещи да ме унищожат,е така щото нейскам да се подчинявам на "висшите" болни мозъци.Ама така е от както съм се родил,все така и до е тази секунда.Та понаучил съм се на някой умения,но гледката ми реалити е много по ужасяваща от колкото на виртуал може да се покаже,и все по става.А аз имам щение да ти покажа на дело защо твърдението ми ,че твоят метод на "даскалуване" е правилният.То нищо ново няма в него,и други твой колеги твой го прилагат,но неса забелязали,че го правят.Ти си го осъзнал и...казах ти "що на теб ти се получи".Аз по принуда от дете се самообразовам по тази така да кажа методика.А поради липса на заобикалящи ме от вида "човек" още преди доста години се захванах да обучавам интелигентните същества с който нямам проблеми (кучета,котки,е плъхчето ученик дето и сега ме наблюдава любопитно под монитора и др.)
Само че е тези дето "болните нелечимо" двукраки ми избиха постепенно учениците ми (котките,после хвърляха отрова на ку,ето неуспяха,на другата година го примамиха през ноща с месо изведоха и застереляха).Беше останала Майче ми,та и с нея се справиха и само с мен още все нестава и нестава,а не да не полагат усилие,не полагат и още как.
Така горе долу са на битеините ми настоящи,а трябва да ти покажа,знание,коет не е да си го сготвям за храна на котката,тя предпочита мръвчица нещо,че само на сух хляб.
Страхувам се ако доиде някой да му покажа и да знание ,да не падне безпомощно о гледката и да немога да го свестя,а и "хотела" ми с много звезди,но с знак минус отпред.
"Битието определено не определя съзнанието",от мен така да знайш,мани кво вика другаря Маркс.А и "совите неса,това което са".И по пеене имам отличен 6 знам долно до ,щото има чертичка,но другарката Росица (на Нина Николина нейната майче)ми я писала по нотно пеене.Аз пояснил съм и как станала тая работа,и тя реча -"Аа!!!".
Румен Бърцов.
"Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?
Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично."-Алберт Айнщайн
За мой многозвезден на минус хотел продумах,пък някакви почивни хотели с руски почиващи на минус отишли."бих искал да знам мислите на Бог,останалото са подробности".Абе неще да каже кога ще умирам,че да дам отговор на тез дето не един път ме питат "ти ощели си жив бе,нямали да мреш най после".Е аз питам "кажи бе Господи,кога,че да отговоря"."Това не е твоя работа,не се бъркай в Мойте дела,а си гледай твойте дето съм ти възложил." - така ми Рече сърдито."Прости Господи,аз понеже те питат,та за това"."Кой са тези,бе,я им припомни,Кой ги направи от кал".Брей разсърдих Го много с тези тъпи въпроси.А как става все по горещо и по горещо и кото се затворило това небе,капка дъждец не капва.А в това гоцево пернишко тръс ги сасипа,та немогат се оправя от рев другарите и пари да се разберат кой колко дал,пък кой какво прибрал."Бог си знае работата",не казва какви му са несведомите мисли,винаги,само по някога.
Румен Бърцов.
Слушам (мисля няма нужда да припомняк къде) някакъв млад и смел естетичен "журналист" обяснява как неграмотни и не естетични тез "Пуси....".Обаче нищо не чух от възмутеният млад естет по въпроса за "християнските ввъзмутени".Колко ли е пък бездънна тази яма.Да неби пък Гьобелс та се е преродил по български земи?!
Да попитам Бог !!!!,Не ,не ,достатъчно Го ядосах.
Румен Бърцов,говоря си сам на глас и без това няма гой да ме чуе.
Публикуване на коментар