С.Игнатов стори невъзможното: надмина Б.Борисов по подлизурство и угодничество пред най-малоумната част от народа

Чета трогателно, невероятно мило, искрящо от показно родолюбие изявление на министър Сергей Игнатов и установявам, че по-гнусен по подлизурство, патриотарство и подмазвачество текст в живота си не съм чел; вижте ето това: Игнатов: Гавра е да наричат Левски закононарушител. Даже и тартора си Борисов този натегач-въжеиграч надмина по толкова мазния популизъм, който е успял да излее в туй свое изявление, опитващо се да докосне най-съкровени струни във всяко българско сърце. Изобщо обаче не му пука, че си позволява най-нагло и безпардонно да спекулира с национални светини - и кощунствено да си играе с народни чувства заради пошли политически (предизборни) цели. Пълна отврат! Явно за тия търгаши няма нищо свято на този свят - и затова са способни на всякаква подлост!

Но да спра с импровизирания си коментар, ето, четете какво казва министърът та да се уверите сами, че тоя път подлизуркото С.Игнатов хептен се е олял - мъчейки се да угоди едновременно и на тартора си Борисов, но също и на най-тъпоглавата част от българската народна природопопулация. Разбира се, патетичното му изявление е по повод на ония спекулации около някакво изобретено от самите манипулативни чалга-медии мнимо "отпадане" на Ботев от учебните програми в училищата: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo