Вчера беше празникът на Света Богородица. Поразходих се по Главната улица в Пловдив и се озовах в подножието на катедралния Храм „Свето Успение Богородично”, който е в началото на Стария град. Много хора, всякакви, пъстро човешко множество пълзи по стълбите, също така има и разни продавачи на цветя и на гълъби. Купуваш си гълъбче за 3 лева (евтиния!), пускаш го пред Храма, то излетява и, предполагам, понеже е дресирано, пак си отива на тавана на продавача! Ей, умни хора има на тоя свят бре, умни! Не е лъжа, че сме нация, съставена все от гении! Как човек да не се разтопи от чувство за национална гордост, като се сети за това?!Аз се озовах пред Храма по-късничко, службата вътре а-а да свърши. Пред Храма вече стояха, току-що излезли отвътре, за да види народът колко са богоугодни, г-н Кметът, г-н Ректорът на ПУ (той, този учен човек, явно, е много е религиозен тоя човек, където е владиката, той все след него се влачи, как да не се гордее човек, че в Отечеството ни има такива учени!), още неколцина други официални лица, с вид на мутри и бандити, разговаряха и се оглеждаха, та народът хубаво да ги види, че и те са почели Света Богородица. Наредих се на опашка да си купя свещички, пък после се отправих вътре да ги запаля и да се прекръстя.
Знаете, нашият владика Николай е новатор и, тъй да се рече, модернист: наредил е свещи да не се палят вътре в Храма, та да няма пушек, който да кади стенописите (прочее, той самият обича да лепи мушамени тапети връз древните скъпоценни и безценни ръкописи, ама да не му придиряме чак толкоз!). И затуй свещи се палят в помещението след входа на Храма, но преди да се влезе в самата църква. Тук, разбира се, е страшна блъсканица, понеже е тясно, свещниците са много, иска се голям героизъм човек да си запали свещица, без при това да си запали ризата или косата! Особено пък ако иска да се навре и да стигне между свещниците до ъгъла, където се палят свещи за умрелите. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
7 коментара:
АЗЪ само Истината казвам,Бог така иска от мен.Така ми е казал "това ще правиш,цял живот това".И Майче ми и Тя така искаше,нали както рекох строга беше "Покледни ме в очите,право в очитеме гледай и кажи истина ли е или не".Пък АЗъ на ли рекох "боязлив съм",от Майче ми Санда страх имах ,да не съм я излъгал или някой друг да съм излъгал,пък нали тая лъжата "къси и краката" ,а както речено е 'Истината излиза винаги в крайна сметка" и ако вземе та излезе тая моя лъже,дето,ако бях излъгал страшно щеше да ми стане,да погледна Майче си в очи,много страшно.
А пък за Бог ,дето 'Знам",нали тук е (на мойто легло дето рекох,че объркал се по нощите,някога преди много години)
въобще пък несмея и да си помисля мисъл да допусна да ми мине да не кажа Истината,щото страшничко,не много страшно,дори повече много от това дето Майчеми в очи да (беше) погледна.Пък и няма я вече,е и човеци няма ,никой нито един от както нея я няма,Но нали пък с Бог се засичаме на лягане и ставане.Та нее там дето го търсите Бог,отдавна е прогонен от лъскавите работи,не Му понася на стомаха,като на мен.То и в Книгата го пише,ма нали пък спам станала,та никой несмее да я пипне ,пък камо ли да чете.
А,ох де,Г-жа Бълхата се разсърди ,дето я пропуснах,та и тя такава строга ми напомни.
Те моето си еднолично именце щях пъ да пропусна Румен Бърцов де,дее ли България.Май не е в центъра на София и околовръз.
Даскалее Гранчарова,страшна му е работата на тоя народ,савкупният народ български,много страшна.И никак ,ама абсолютно никак неще да се поспре е така поне за секудица и да се позамисли на къде е тръгнал,как минутка след минутка все по надолу и по надолу затъва.Бездънна ще да е тя българската яма.Чесно да ти кажа,май ти някак така та се задържаш все още на повърхноста,гледай само да се не изпуснеш,не никак лесно задържането.
Румен Бърцов дето заровен в изпражненията на прасетата и продължават осърдно да заравят,а както и бои по главата от всякъде и на риалити безспир,да неби някой да се обърка и да забележи Истината,така по някакво чудо случаино.
хубав материал сте постнали
Като живее някой цял живот от както се родил в стая обгазена с опойващ газ,свиква,присособява се биологично.Като дойде някъкъв,е така по някакво си нейзвсетно чудо неочакван момент та от прогниване се откърти някоя дъска от вратата и вземе да пък влезе изведнъж чист(еко) въздох и преживяващите вътре им идва твърде болезнено да вдишват.Та така и с истината по наши ,на Мила Родино земи,всенародно.Фактологията просто така се получи,не че нещо.
Румен Бърцов дето само казва Истината според фактите каквито са,не че аз съм ги направил такива,не и на мен не ми харесва така както е Истината,ма кой ме пите,нали пък ме няма,никъде се оказа,че ме няма.Г-жа пък Бълхата не е съгласна с това твърдение,вика "тукаси бе".Аз като ме клъцнат нейните (бяха, да не съгреша) невъспитани новородени,като да ми се ще да и се довверя на казаното.
Патриоти,бетте,депотати такива "независими" едни такива,патриотични шъ са обединяват,ма сичките партиини най патриоти да излезват Милата Родина от тоят му пуст ЕС дето никак,ама те така никак не ни уйдисва.
Имаше е такова едно книжленце "Конституция на Република България".
О аз пък забравих ,че то няма такова нещо.
Грешка ,така съм съ отнесъл,от слънцето ще да ми е.
Румен Бърцов.
Пооправих съ малко,така посъсвестих съ.
Нали пък си имам Г-жа Бълхата,специалист на разположение,та се грижи за мен както ,като добър шеф.Рече ми :
"Земи е те тая кърпа,иди я намокри с вода,ма хубаво така да я напойш и лекичко я истискай,да не тече по ...".Та намокрих както ми рече и "Е бе Гос'жа"."Абей,що с гореща бе тъпанар" - така мъ нагруби,требвало със студена,мъ пък тя не ми казала беше,не небеше.Та айде пак,пък със студена,разхот на излишна енергия направих,мъ ае."А тури я сега на главата тая кърпа"- рече ми.
Аз пък погледнах така,абе гяволито така погледнах,тя вика "нее,без такива неприлични помисли,знаеш за коя глава иде реч".Ех,и мислите ми...таз Г-жа.
Та те така с мократа кърпичка в тез горещини помагало,та рекох да споделя "ноухау",не ,не ,свободен софтуер ,няма проблем да се ползва,само да се упомене Г-жа та (да не изреждам всичките и научни титли) Бълхата.
Румен Бърцов с мокра на глава кърпа.
Еиии,еиии е ако можеше да чуете,да видите през тези умрели безчувствени безжизнени букви,ако можеше,акоможеше да видите какво какъв над е да няма никои,абсолютно нито един човек,аманито един,нито един,ако можеше да видита какъв ад е сам,едва уживяващ с баща който никога ама никога не е бил в състояниве въобщше да мисли какво прави и постоянно да се докарва до умирачка и аз да текля с ченгел,да разгафддавам че мо има нещо,да го питам,а той да мълчи като камък,всеки ден,от съмване до по нощите и сам,абсолютно сам,нито един човек,и наказания от социални,щото още не умирам.Такова чудовищтно чудо като моето,никаде по този свят няма,никаде!
Румен Бърцов,този за чиито живот така и не се трогна никой,абсолютно никой,никой.Викай,крещи,пиши,никой,абсолютно,никои,а този,това чудо баща ми пак....
Публикуване на коментар