Владико Господи, Иисусе Христе, Боже наш, Който всичко държиш, Святи и благословени и Вечносъществуващ Цар на царете и Господи на господарите! Слава на Тебе седящия в светлината пред хиляди и милиони свети ангели и архангели. Ти знаеш тайните на смирения Твой раб Киприян, защото преди не познавах Тебе, Господи Вседържителю, но Ти Сам Господи Иисусе Христе, повика мене недостойния и ме благослови и удостои да живея с любов и послушание пред Твоето милосърдие и да разпръсна силата на магията, защото и аз, Господи, задържах облаците и те не пускаха дъжд, връзвах земята и тя не даваше плод, лозите не се разлистваха, стадата не даваха мляко, правех мъжете да не се събират с жените си и те да не стават майки, братя да се не виждат и семейства да се разделят, правех зимата лято и лятото – зима. Всичко лошо, което можех, правех, затова, Господи, Боже наш, приеми моята смирена молитва и направи така, че който страда от лош дух или бъде омагьосaн от магията, която пречи на Твоите люде и домa им веднага, където се прочете тази молитва с вяра пред Бога, да се освободи в името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!Източник
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата. 
8 коментара:
Делата,делата,по СДелата Бог съди,а делата всяка минутка трупат грамадата на българското падение,трупа се и расте,все повече и по усърдно расте,всяка минутка все повече стават борците против Истината,все повече и все по упорити.
Явно бездънна е ямата на българското - прецизно да бъде "Християни" дето се зовът ,но само на думи.Гледа сокола от соколовият си поглед и донася за видяното по българските земи.А и казаното ветровете дето повяват ,чуват.
Румен Бърцов
Аман от фейсбуков фундаментализъм.
Благодаря за хубавата молитва ^_^
И пак "Дай Боже".Ние нямаме намерение да казем "прости съгрешихме,много съгреширхме,разгайваме се за греховете,много големите грехове към ближният си".Ня само "дай Боже".Пак да повторя "Бог си знае работата" не се нуждае от постоянно напомняне "дай".Казано е ,от Бог е Казано "На всекиго спорет делата му каквиса" ще даде.На всекиго спорет делата каквито дал е,а делата това са постъпките,фактологическите постъпки според как си помислил,не как си казал и се показал там където е веселба,та да ти се зачете показноста от другите съгрешили.Бог по Истината дето само ти я знаеш съди,не по неистината която показваш прет другите,надявайки се ,че така няма никой да разбере Истината.Себеси може дори да излъжеш,но Бог НЕ !А и Истината винаги в крайна сметка излиза отгоре,като мехурче въздух в пълен и добре запушен съд с вода,винаги излиза отгоре,винаги!
Румен Бърцов
"Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си."-Алберт Айнщайн
За това иде реч,но незнам вече на какъв език да го кажа,че разбираемо да стане.
Човек става човек,когато започне да живее "извън себе си" извън собственото си безлично прасешко живуркане,когато започне да живее с мисълта за другия,с мисълта какво му причинява със делата си ,думите и мислите си.Тогава си жив вече и си дал "неси живял напразно".Тогава "Бог си знае работата",постоянно си я е знаел,още от преди теб да те има,много преди !
Румен Бърцов
Лично аз не вярвам в богове.
"Бог е за мъжете, а религията — за жените." — Джоузеф Конрад
АЗЪ лично в първо с лице единствено число Румен Бърцов с именцето си не анонимно не "вярвам в богове" понеже пък Знам че има Бог и Един е Той на всинца ни.
"Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи бъди благодарен." — Габриел Гарсия Маркес
Може пък това да е Г-жа Бълха,дето ги знае научните работи.
Анонимен,асистента неин.
Публикуване на коментар