Някакъв човек, представящ се във Фейсбук като Iv Veli, написа коментар, с който постави някои интересни за осмисляне и обсъждане проблеми; отговорих му, ето по-долу двете мения, които са предизвикателство за едно по-широко обсъждане; първо е изказването на Iv Veli, а след това е моето:Знаете ли че думата „граждани“ произлиза от корена „гра-град-градя-съграждам“ и т.н.? Знаете ли че думата граждани не изпълнява своята функция по смисъл в обществото и вече е в историята? Думичката е заменена по смисъл и функция с „консуматори“ или казано по-ясно, корпоративните монополисти взеха функцията за "градеж". От хората нищо не зависи и те се превръщат в консуматори, поддържащи системата на монопола чрез труда си и масовата образователна система, създаваща манталитета – работник, служител, но нищо повече.
Това не ви ли напомня на една добре позната система, но с ново лице? Това не е ли подменен капитализъм, капитализъм с вкус на комунизъм, да не кажа тоталитаризъм или фашизъм? Помислете върху това...
Това казва Iv Veli; ето моя коментар на неговото изказване:
Не се бях замислял около корена на думата "гражданин", въпреки че съм главен редактор на в-к ГРАЖДАНИНЪ :-) Щом коренът на думата е "градя", възниква въпросът: гражданинът е самото "градиво", от което се гради обществото, или пък гражданинът е онзи, които върши самия градеж, градящият е гражданинът, този смисъл ли трябва да се има предвид? (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достиж80;ма яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.
Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
7 коментара:
Не съм сигурен дали „гражданин” не идва по-скоро от „градя” в смисъл „заграждам”, „ограждам”, защото гражданите са жители на заградени, укрепени места – градовете. Аналогично на немски – Bürger, т.е. жител на „Burg“ – замък, крепост, старовисоконемски „Burga“ – защита. Руската дума „гражданин” между другото е българизъм, според фонетичните закони на руския би трябвало да е „горожонин”. Въобще руският гъмжи от българизми и въпреки някои руския заемки от ново време не български прилича на руски, а обратното. Понякога в руския език има и дублетни руски и български форми, напр. „город” и „град” – Новгород, но Ленинград.
Споменатия от Вас Стефан Попов, интелектуалец, мислител и възпитател на злополучния „цар” Симеон, обръща внимание, че България е страната на Балканите, в която първи се създават крупни градове в ново време и те са най-многобройни, което е предпоставка за ранното развитие на прословутото „гражданско общество”. Устройството на една държава със сигурност е функция на нагласите и светогледа на гражданите, но има и много други детерминиращи фактори, поради което не бива всичко да се свежда до психологически нагласи. Комунизмът несъмнено е нанесъл страшни поражения върху засегнатите от него общества, но аз не се уморявам да повтарям, че във връзка с това не бива да идеализираме старите демокрации, а да имаме трезв, балансиран подход.
Мнозина се оплакват от слабостта на българското гражданско общество, но аз напоследък съм приятно изненадан от активността на гражданското общество в България и културната форма на неговите прояви. Пример за това са многобройните цивилизовани протести, довели до спирането на ред лобистки закони в парламента, действията на варненци в Морската градина и т.н. Но ако сме максималисти и черногледи, нищо не може да ни удовлетвори и всичко това ще ни се струва малко. Противно на това гражданските общества в старите демокрации очевидно се намират в процес на упадък и разложение. Така например ако изключим (левичарското) движение „Окупирай Уолстрийт”, американците са като парализирани пред лицето на страшната икономическа криза, причинена не от някой друг, а ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ ПОЛИТИЦИ (И БАНКЕРИ), на които трябва да им бъде потърсена сметка. Същото се отнася и за Западна Европа. Тази дегенерация на старите демокрации е очевидна за внимателните на наблюдатели. Нейните причини са както вътрешното развитите на тези общества, така и целенасоченото, но скрито, подмолно влияние на комунистите в тази посока. Според свидетели на бегълци от КГБ 85% от ресурсите на КГБ са били (и вероятно са) насочени към идеологическа диверсия, дезинформация и т.н. и само 15% за класическа разузнавателна работа! И тук не става дума за примитивна, идиотска комунистическа пропаганда, а за много по-субтилни форми на влияние в медии, университети, сред интелектуалци, политици и т.н.
Да се постулират конспирации в обществото се смята за „ненаучно”, наивно и т.н., но политиката винаги е и задкулисна и много греши този, които априори изключва всякакви тъмни и тайни невидими ходове и конспирации. Не бива, разбира се, да се изпада в параноя и навсякъде да се виждат и подозират заговори. Комунистическата и посткомунистическата политика, разбира се, е почти изцяло задкулисна и тайна. Там непрекъснато се измислят нови и нови сценарии, за да бъда балосмаван електоратът и номенклатурата да е на власт независимо от изборния резултат. Но комунистическата конспирация е много по-всеобхватна и включва и – засега за съжаление успешна – заблуда на Запада за истинските цели и намерения на (пост)комунистите. Същевременно е твърде възможно, както пишете Вие, комунистите да приписват на Запада разни конспирации именно за да прикрият и омаловажат собствените си сплетни и заговори.
Така например източноевропейците не могат да бъдат упреквани за политическата система 1944/45-1989 в техните страни, защото тя им е наложена СЪС СИЛА ОТВЪН по волята на Сталин. Поради това тя НЕ отразява техните нагласи и идеи. Същото се отнася за политическата система в България между 1396 и 1878. Тя е такава, каквато е не по волята на българския народ, а по волята на султана. Щом им се отдава възможност, българите я отхвърлят и създават държава и общество, основани на съвършено различни принципи. Дори населението на Руската империя не може да бъде обявено и заклеймено току-така като носител на тоталитарния комунизъм, защото болшевиките нямат мнозинство в Учредителното събрание и вземат властта със сила. А веднъж узурпирана, не е лесно и понякога невъзможно властта да бъде отвоювана обратно от народа.
А Америка е функция на Европа и нейно продължение, защото е създадена главно от европейци. Тя наистина е интересно и уникално образование в историята. Америка не е създадена от най-умните и най-елитните европейци, а напротив – от най-онеправданите, унижените и оскърбените. Това обаче са главно хора, които на Стария континент с неговата дълга и сложна история и класово разслоение са се чувствали икономически, социално или религиозно подтиснати и именно поради това създават общество на максималната свобода, което наистина предлага безпрецедентни възможности за личностно разгръщане и благосъстояние за всички. Разбира се, съвършени общества няма и Америка не е такова, напомням само за геноцида над индианците, робството, гражданската война, дискриминацията на цветнокожите, елементарната масова култура, безразсъдното изразходване на природните ресурси, замърсяването на околната среда, огромните социални контрасти и неравенства - големи богатства и голяма бедност - и неблагоприятното икономическо развитие особено след отказа на Никсън от златното покритие на долара през 1971 и свързаното с това неограниченото печатане на долари оттогава насам. Както казва един КОНСЕРВАТИВЕН (т.е. НЕ ляв или либерален или комунистически) американски анализатор:
„41 години по-късни ние все още сме на същата система (или антисистема), а доларът е загубил 80% от своята покупателна сила…
В изминалите 30 години големи количества новосъздадени пари бяха насочени не основно към пазарите за потребителски стоки, а към фондовите борси, към пазарите на недвижимости и отново към фондовите борси. Това създаде илюзия за благоденствие. То също създаде много дълг, пренапрегна банките, гигантска финансова промишленост, разни балони и още повече дълг. Така стана по целия свят. И всеки път, когато изглежда, че тази къща от карти ще се стовари върху нас – ние печатаме повече пари!
Проста работа. Какво лошо може да се случи?
Разбира се, в тези 45 години имаше и реален икономически напредък. Предприемачество, търговия, иновации, спестяване и всички тези старомодни неща, за които съвременните, просветени икономисти не говорят вече. Но върху този истински просперитет се нанася все по-дебел слой от натрупано мнимо благоденствие… Нека погледнем реалността в очите. Тук няма голям план. Политическата класа губи контрол. Няма дори конспирация. Има липса на контрол, на посока и план. Една бърза поправка след друга, и всяка от тях ни приближава до много неприятен ендшпил.
Понеже финалната опция винаги е една и съща, не само в еврозоната, където току-що дойде нова надежда под формата на очевидната склонност ма Марио Драги да купува още държавен дълг, но и в Съединените щати, Англия, Япония и Китай: печатайте повече пари.
Ако нямата или имате малко дълг, ако сте продуктивен гражданин и ако сте поспестили нещо, вече сте на мушката на политическата бюрокрация. Вашата собственост или ще бъде иззета чрез данъци или чрез инфлация. Вероятно и чрез двете.
Най-голямата заплаха за Вашата собственост и Вашата лична свобода не идва от пазарите и даже не от банкерите. Тя идва от политиката.”
Конспирация има,многословните приказки са от тази конспирация.
Между другото последни сериозни социологически изследвания разбиват мита, че Америка е страната изключителната социална мобилност и че едва ли не всеки може да се издигне от мияч на чинии до милионер. Американската система постепенно замръзва и се превръща във феодална.
А българската настояща твис тайм е промити напълно мозъци.Безнадежден случаи,ама на всички и никакъв признак за мисловност,никакъв,само разтягане на локуми безспир и нищо не зацепва.<Цък<ЦЪК<ЦЪК....
Публикуване на коментар