Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 17 септември 2012 г.

Вместо да помъдряваме, с годините изглежда оглупяваме - детството ни сякаш е най-мъдро...

Снощи един мой бивш ученик, сега студент (по философия) ми се обади по скайпа и ми обяви: "Ако утре сте на работа бих дошъл да даря една малка сума за списание ИДЕИ". Отвърнах му: "Не, моля Ви се, парите са необходими на Вас, Вие не работите, сп. ИДЕИ засега все още и все някак оцелява!" и добавих: "Някога, когато станете знаменит и богат, тогава, ако желаете, ще може да подкрепите финансово списание ИДЕИ!". Той се усмихна и отвърна: " :-) Разбира се. С най-голямо удоволствие!" В този момент ми хрумна и му разказах следната история, която, кой знае защо, ми се ще да публикувам и тук; речено-сторено, ето я:

Ще Ви кажа една малка историйка. Вие много ми напомняте един човек, който също като Вас ме потърси, но преди много години, преди повече от 30 години. Аз бях асистент по философия в ПУ тогава. Интересуваше се оня млад човек като Вас от философия. Беше на 17 години. Занимаваше се с изкуство, но за разлика от Вас - с театър и музика. Дойде във Философския клуб, който бях създал тогава в ПУ. Идва в Клуба няколко години и беше много усърден в заниманията си с философия. Бях уверен, че го чака бляскаво бъдеще на това поприще. Имаше талант, интересен човек беше. Бяхме приятели, с него и още 10-тина най-близки сътрудници на Клуба. Преживяхме вълнуващи мигове; времето беше друго, динамично, хората бяха други. И всички бяхме млади, в това число и аз; бил съм 27-28 годишен тогава.

Както и да е. В един момент решихме да създадем философско списание тия 10-тина човека. Събрахме се и дълго мислихме име за него. Разгорещено обсъждахме какво да бъде името на списанието. Аз настоявах да се нарече МИСЪЛ. Имаше всякакви, най-чудновати предложения. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.

Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

5 коментара:

Ангел Грънчаров каза...

Да не съдим прекалено строго другите, щото сами ще бъдем съдени: с каквато мяра мерим, с такава мяра и нам ще се отмери...

Анонимен каза...

Бе назнам какво трябва да значи да не съдим прекалено строго,но съм убеден ,че всеки друг ако е на мое място (да му са причинили това което на мен другарите и продължават да причиняват)щеше да е раздал "правосъдие" с леко и тежко въоръжение,поради отсъствие,пълно отсъствие на другата страна "в името на закона и морала" страна по договора ,наречен за краткост "държава".Няма никой,поне при мен така е,все така няма,нито "държава",нито закон,нито пък морал,нищо.Пък за "човек",въобще.
Румен Бърцов

Анонимен каза...

Е това съм го писал:
http://ivo.bg/2011/11/26/знаете-ли-че-премиерът-бил-няма-и-да-уз/#comment-59294
Posted by Румен Бърцов | ноември 26, 2011, 18:44
"Започнах да пиша (нощно)тук някъде по това време през 2009 г.с идея за помощ да помоля!Доста понаписах!.....
“[02:41:55] drbarc каза: Аз съм докаран под ръба на физическото оцеляване
Това е единственният начин да ми затворят устата
[02:42:45] drbarc каза: 20 години съм подложен на всекидневен терор
[02:43:25] drbarc каза: Това уби маика ми (2009г 23 март,беше ад за нея и мен)
[02:44:00] drbarc каза: 10 години нямам никакви доходи
[02:44:45] drbarc каза: преди това имах фирма принудиха ме да я закрия…
.......(да него пускам цялото,там ...)

България не е падала по ниско никога.Човешкият живота е станал равностоен на човал с картофи.
Хауса на агонията вече тръгна.Остава само да кажем благодарности на Ленин и неговите последователи и надоло в бездната!
Съжалявам но и нивото на Дунав пада и като замръзне сигурно ще духаме да охлаждаме реакторите.Да кажа,надявайки се да греша!"
До сега все така НИЩО,абсолютно никаква реакция от никъде и никой ( в смисъл в моя защита) иначе беззаконията срежу мен без спир,не спират.

Анонимен каза...

Е миналата година по това време когато съм го поснал онова горното с баща го пратих сам на операция на тумор и после цяла зима беше пак ад.Сега пак е за операция,а сега сме много още по ад с него.
Ина никой,ама на абсолютно никой не му дреме,е така умирай си и...
Бе в глухата комунистическа провинция тръгнеш ли да се поболееш и да си имал пък и наглоста да продумаш Истината,тежко ти,на теб и всички около теб твой близки,чака те смърт по възможно най изроденият начин по БГ.
Сега това във вашата България "граждани и гражданки".
Румен Бърцов.

Анонимен каза...

Днес издирих нещо където съм ви предопредил отдавна какво идва.Опитах да го напиша и покажа тук.Опитах,но пак ми се случи случка,както всеки път когато през тези три години се случваше,когато напишех за мойте "дребни проблеми".
Тоя път ми замина харда окончателно,от 2007 година инсталация,издържала и наи дивите вируси,до есента на 2009г не ползвах никаква антивирусна,не влизах никъде в смърдялото БГ нет.
Диваци 22 септември дойде,неспасяеми сте.А сбогом И каквото Бог,това.Няма по подивели и тъпи от БГ.Тежко ви.
Румен Бърцов.