Мутрата-премиер пак се осра и пак фърли екскремента, що произведе, в медийния вентилатор, та да опръска всинца ни!

Чухте какво била казала Мутрата-Премиер вчера, нали? Каква наистина безмерна наглост, представяте ли си: щели сме били догодина да не сме вече най-бедните в Европа, а дотогава, догодина, щели сме били да се възвисим дотам, че да сме, предполагам, предпоследни по бедност! Така била рекла Мутрата-Тиква - и това не само е мутренско-тиквенска гавра с унизеността на народеца ни, но също така е и най-нагла демонстрация на мутренско-тиквенско презрение към тази наша унизеност и бедност!

Туй изказване на Мутрата показва, че безочието и самонадеяността й са минали вече всякакви граници и поради това тя сама не се усеща какво казва и какво прави. На мен обаче ми е най-интересно какви ще бъдат реакциите на това така арогантно изказване на Мутро-Тиква-Премиерот: дали и все пак колко хора у нас, представители на същия този народ, с когото Мутрата си позволи да се погаври, ще усетят гнусната подигравка и гавра?

Защото такъв гаф в други, нормални страни, в които чувствителността на хората към обиди и унижения не е толкова притъпена както е у нас, подобни изцепки ще доведат до демонстрации на масов протест, да не говорим за това, че неминуемо ще бъде поискана и оставката на самозабравилия се, на толкова арогантния политик, три години държал нацията в най-унизена бедност, сам допринесъл толкова много за тая бедност, а сега безочливо обещаващ, че догодина нямало било да сме били толкова бедни, а щяло да има, представете си, и някой по-беден и унизен и от нас дори! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo