Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 20 октомври 2012 г.

Боже, Боже, не им прощавай: те знаят какво правят!

Публикувам и в своя блог коментара на моя съгражданин Борис Тодоров, който той е написал в блога си по повод на "научната конференция" в памет на "незабравимата Людмила Живкова" и го е обнародвал под заглавието Люси Умното и интернационал-социал-цървул-прогресистите; правя това по една-единствена причина: съгласен съм с всяка една дума в този текст, което пък ме освобождава от задължението сам да пиша по същата тема, щото ме е страх да не излезе, че съм още по-рязък; и тъй, ето какво пише авторът:

Бях решил да не пиша за политика повече в този блог. И бях на път да удържа думата си на слабохарактерен и податлив на емоции сив човечец, ако не бях прочел няколко постинга тук, към които трябваше да съм студен като духът на Йордан Йотов та да не отговоря по достойнство на тъпоумните нагли и дебелооки авторчета, скрити зад никове и петолъчки.

Тръгнали другарите крипто-комунисти - тоест - комун. онанисти - помени да правят за Люси Умнотo, която приживе никой нормален човек у нас не понасяше. Па като захванали ония хвалби, като заредили онези дитиримби, като нагласили червената чалгия на ура, ще си помисли някой тийнейджър, че е била певица от ранга на Лейди Гага!

Малей, малей - йорданйотовата хубавица портрети на свако си Тодор - правешкия копанар носила, а Бойко Травестита чак няколко сълзи пролял от умилителни спомени за кака си Люси, на брат'чеда Иван булката...

Мила родна безродна картинка! И викам си тва добиче, Люси Умното де, с кво я помнят хората? (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: