Пак решавам да публикувам няколко текста, писани от мои ученици, на които наскоро зададох за писмен отговор следния въпрос: "Какво най-важно, по твоя преценка, научи и разбра, занимавайки се през миналата учебна година със съответните философски предмети?". Ето какво е написал А.Н., ученик от 11-ти клас:
Миналата година изучавах предметите етика и философия на правото. Може би това бяха досега най-интересните и същевременно най-трудните предмети, които е трябвало да изучавам. Предметите ми бяха интересни защото ме караха да се замисля какво знам, как мисля и защо мисля по този начин - и дали наистина има нещо вярно в разсъжденията и разбиранията ми. Трудни ми бяха защото коренно се различават от досегашните предмети, които съм учил и продължавам да уча. В следващите редове смятам да обясня защо мисля така.
Може би най-голямата ми грешка беше, че си мислех, че мога да мисля или по-точно че се самозаблуждавах, че умея да мисля. Истината е, че до момента по изучаваните предмети от мен още от 1-ви клас до сега, вече в 11-ти клас, не ми е оставало голям избор по отношение на това, което ще уча или мисля. Винаги досега учителите и тяхната "дясна ръка" учебника са ми казвали какво трябва да науча или, по-точно, да знам (може би още не знам значението на тези думи защото ми звучат еднакво по смисъл, но същевременно и аз, и другите хора ги използваме за различни теми и цели). Тези предмети са познати като общообразователни и/или точни науки, ако може ще цитирам един сръбски спортен коментатор "Кой отбор играе решавам аз!". Идеята ми е да кажа, че досега никога не ми се е налагало да изказвам мое мнение по даден въпрос, а трябва да уча или знам това, което пише в учебника за да мога на следващия ден да го споделя с учителя/учителката за да ми каже тя: "Браво, дете, научило си си урока, има знания в теб, затова ще ти пиша хубава оценка!". Моята идея за мислене се свеждаше до това да уча (или сега както смятам че е - копирай, запаметявай, повтаряй!). (ОЩЕ >>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар