Във Фейсбук се сприятелих с един човек, казва се Angel Nedelchev, който, оказа се, бил учил като мен в Санкт-Петербург; ето, той ми писа така и ме поздрави със следната песен:
Благодаря за приятелството! Да си припомним чудесните студентски години!
Отвърнах му следното:
Мерси и за приятелството, и за песента! Породиха у мен образите от Петербург много спомени, разчувствах се! А бяхме така млади в Петербург тогава! :-( За жалост, от 1983 г., когато завърших, та досега, не съм имал случай и възможност да ида в Петербург.
А така ми се иде там та да си припомня онова време, да вдъхна петербургския въздух, да се поразходя отново по проспектите и переулките на любимия ми, така свиден на моето сърце и омайващ душата ми град на Достоевски...
ВАЖНО!
Най-важното, моля, обърни внимание!
▼ Моята страница във фейсбук ▼ Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼ ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...
сряда, 24 октомври 2012 г.
С носталгия по Петербург - и по времето на моята отлетяла така безвъзвратно младост!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
2 коментара:
Достоевски! "От востока звезда сия воссияет"
За друг восток става дума, Колю, за друг восток, не за тоя на Аврора, дето ти си мислиш, а за съвсем друг :-) Достоевски е християнин, панимаеш?!
Публикуване на коментар