Тази нощ, току-що установявам, съм получил на имейла едно писмо, което като го прочетох силно ме развълнува; ето, споделям вълнението си с вас, читателите на този блог - понеже написаното в писмото съдържа една читателска оценка на самия блог:
"Здравейте, г-н Грънчаров,
От много време не съм Ви се обаждал, но то не е защото съм обърнал гръб на всичко онова, което правите, а тъй като бях в тежък период. Имах много проблеми, но вече, слава Богу, сякаш вече успях да стъпя на здрава почва. И на нас, българите, работещи в далечни страни, съвсем не ни е леко, напротив, понякога много ни е тежко. През цялото това време, през тия месеци, в които трябваше да се боря за оцеляване, Вашият блог беше за мен една морална опора. Не можете да си представите колко голямо значение за мен има Вашият блог: съзнанието, че Ви има, че стоите неотменно до мисията си, че сте твърд и непоклатим, че устоявате толкова време, че излъчвате една сила на духа, че издържате толкова трудности и сякаш ставате още по-силен - всичко това ме възхищава, за всичко това Ви се покланям! И се улавям отвреме-навреме да си мисля, че това, което сте, не може да е случайно, че Вас явно Бог Ви подкрепя защото имате нечовешка сила: толкова блогове умряха, изчезнаха, а ето Вие продължавате да стоите твърд като скала! (ОЩЕ >>>)
10 коментара:
В науката и изкуството има както много вдъхновени теисти, така и много вдъхновени атеисти, така че голямата наука и изкуство могат да бъдат както боговдъхновеним, така и създадени без вяра в свръхестественото. Ето няколко интересни примера на известни боговдъхновени творци:
Из интервю с Йоханес Брамс (1833-1897):
- Д-р Брамс - попитах аз - как се свързвате с Всемогъщия? Повечето хора са доста далеч от това.
- Това е голям въпрос – отговори Брамс. Това не става чрез силата на волята или съзнателното мислене, което е резултат на физическото и умира с тялото. Това може да стане само чрез вътрешните духовни сили – чрез истинското Аз, което преживява физическата смърт...За всичко това мисля, преди да позна да композирам. Това е първата стъпка. Когато почувствам този натиск у мен, се обръщам директно към Създателя и първо му задавам тези три най-важни въпроса - откъде, защо и накъде?
Непосредствено след това чувствам трептения, които ме пронизват изцяло. Те са духът, който осветява вътрешните душевни сили и в това състояние на екстаз виждам ясно онова, което в нормалното ми душевно състояние е тъмно; тогава се чувствам способен като Бетховен да приема вдъхновение свише...Веднага идеите нахлуват в мен, директно от Бог; виждам не само определени теми пред духовното си око, но и правилната форма, в която са облечени, хармониите и оркестрацията. Такт по такт пред мен се разкрива завършеното произведение, когато се намирам в това рядко, вдъхновено състояние, както е било при Тартини, когато е композирал най-голямото си произведение – Соната с дяволските трели. Трябва да се намирам в състояние на полутранс, за да постигна такива резултати – състояние, при което съзнателното мислене временно е без господар и властва подсъзнанието, защото чрез него като част от Всемогъщия става вдъхновението. Но трябва да внимавам да не загубя съзнание, защото идеите иначе изчезват. Така е композирал Моцарт. Когато веднъж го попитали за процеса на композиране, той отговорил: “У мен е като хубав, ярък сън.”
- Според мен не повече от съвременните композитори стоят във връзка с божеството. Тази оценка почива на голям брой ръкописи, които мис е изпращат...някои имат вдъхновени идеи, но им липсва архитектоника, други имат архитектоника, но им липсва вдъхновение...Да вземем Антон Рубинщайн. Като пианист той беше много голям; свиренето му винаги ме изпълваше с най-висше възхищение. Като композитор обаче той беше само второ- или треторазреден. Защото му липсваше техническо умение. Той притежаваше дарбата на мелодията и неговите иде понякога са наистина вдъхновени. Но най-големите му произведения са само хлабаво нахвърляни и слабо построени...мога да предскажа, че никое от тях няма да се изпълнява 50 години след смъртта му, именно заради малката им техническа стойност...
Колко прав се оказа Брамс с тази оценка!
На същото мнение като Брамс за Рубинщайн бяха Скрябин и Рахманинов
- Бах, Бетховен и Моцарт бяха по-силно вдъхновени от мен – каза Брамс. На тях и на Шуберт мелодиите им идваха по-лесно и по-спонтанно, отколкото на мен.
Джакомо Пучини (1858-1924)
- Първо концентрирам цялата сила на Аз-а в мен. След това чувствам горещия стремеж и силното решение да създам нещо достойно...След това се моля горещо на силата, която ме е създала, за сила. Тази молба трябва да се съедини с надеждата, че тази помощ свише ще ми бъде оказана. Тази съвършена вяра освобождава пътя на трептенията, които нахлуват от динамото, центъра на душата ми, в съзнанието ми: вдъхновените идеи са родени...
- Данте, Рафеало и Страдивари също са черпели от тази всемогъща сила...
Разказах на Пучини за интервютата с Брамс и Щраус и техните възгледи за вдъхновението. Той беше очарован от техните възгледи...
- Моцарт и Шуберт са можели да композират сред най-голям шум и безпокойство, но аз не мога. Трябва да съм сам и никой да не ме безпокои.
- Аз композирам винаги с големи трудности..., не като Моцарт и Росини...
- Но Маестро, как е възможно? Музиката на Бохеми тече така леко...?
- ...Именно тези части, които звучат най-естествено, са онези, върху които съм работил най-много...идеите ми идват съвсем непринудено, но да ги облека в правилната форма е херкулесова работа...
Ние италианците обичаме хармонията и в трагични ситуации...в това отношение ние италианците превъзхождаме германските композитори, именно в способността да изразяваме безкрайна мъка в мажорни тоналности. Да вземем например последната сцена в Риголето...Има ли нещо по-трагично? И въпреки това Верди пише тази сцена в прекрасната, трогателна лирична мелодия Lassa in cielo, vicina alla madre. In eterno per voi pregero. Също безнадеждна ситуация намираме в последното действие на Аида...Още по-впечатляващ пример е секстетът от Лучия...Този секстет с право се смята за най-прочутата ансамблова оперна мелодия, писана някога, но Доницети жертва драматичната мощ в полза на красивия звук...Германците прибягват до минорни тоналности, за да изразят същите чувства...Но ако погледнем накратко Пръстена на нибелунга...В това гигантско произведение Вагнер разкрива нов поглед върху вдъхновението и техническите способности. Какви музикални картини! Никой друг не би посмял да задържи 136 такта ми бемол мажорния акорд като в Рейнско злато...Но при цялото ми възхищение от Вагнер трябва да призная, че оперите на Верди ми доставят същото, ако не и по-голямо удоволствие от оперите на Вагнер, защото имат толкова лирични красоти. В ролята на Мим или Алберих няма красота...
- Един ден ми съобщиха, че млад мъж на име Карузо иска да ме види. Това име не ми говореше нищо, но все отидох до врата и попитах “Chi e Lei?“ (Кой сте Вие?). Като отговор непознатият изпя думите на Рудолф от Бохеми “Chi son? Son un poeta.“
Учуден от прекрасните тонове, които излизаха от гърлото на младия мъж, го прегърнах и извиках: “Вие сте идеалният Рудолф. Трябва да пеете тази роля.”
Енгелберт Хъмпърдинк (1854-1921)
Цитира Вагнер по старите си бележници:
“Аз съм убеден, че съществуват всеобхватни течения на божествени мисли, които трептят навсякъде в ефира и всеки, който може да усети тези трептения, се вдъхновява, ако осъзнава това и притежава знанията и уменията да ги пресъздаде по подходящ начин, независимо дали е композитор, архитект, художник, скулптор или изобретател...Аз изпадам в подобно на транс състояние, което е предпоставка за истинско творческо усилие...Атеистичното образование е пагубно. Никой атеист не е създал нещо с трайна стойност...”
Макс Брух (1838-1920)
-...най-важното са самотата и концентрацията. Брамс е прав, че непременно трябва да е сам и никой да не му пречи. Композиторът трябва да чака в тишина указанията на силата, която стои над разсъдъка...
Джон Екълз (1903-1997, неврофизиолог, нобелист), из книгата “Еволюцията на мозъка, Създаването на Аз-а”
Творческа фантазия
Когато духът ни не е наводнен от сетивни възприятия, често се случва във фантазията ни да се появи картина. Тази картина от своя страна може да предизвика други картини, както това се случва при сънуването наяве. При хора с богата фантазия може да се създадат хубави и изтънчени картини, образуващи хармонично цяло. Ако тези картини се изразят езиково – дали чрез думи, музика или изображения – може да се получи художествено творение. Тази творческа фантазия, тази творческа способност за представи дава на другите познание и разбиране и тя принадлежи към най-дълбоките дейности на човека...
Интересен въпрос е къде е локализирана в мозъка способността за представи. Регионите на кората на главния мозък, участващи в различните видове представи, с методите на радиоактивната маркировка се локализират главно в областта на префронталните (челните) гънки...
За ролята на творческата фантазия при научното творчество са известни отделни моменти...Определена проблемна ситуация се усеща като неудовлетворителна...до такава степен се вживяваш в проблема, че ставаш част от него...Обикновено когато съзреш проблем, се запознаваш с цялата съответна научна литература, за да схванеш контекста и опитите за решение. Често се практикува т. нар. субективна симулация: идентифицираш се с предмета, проблема, електрона, атома и т.н...Моят собствен опит е следният: когато търся нова идея, си припомням всичко, което зная за проблема...След това чакам какво ще се получи от това духовно напрежение. Възможно е да направя разходка, както често е правел Айнщайн, или да послушам музика. В случая наричам това инкубационен период. Не си блъскам главата, а се надявам да се появи добра творческа идея, и това често се случва. Понякога помага проблемът да се запише. Очевидно е, че творческият процес в голяма степен протича несъзнателно. Ако след това си пробие път добра идея, следва фаза на интензивна духовна концентрация, която може да продължава по-дълъг период от време, както се разказва за Исак Нютон, който се намирал в помещенията си в Тринити Колидж в подобно на транс състояние.
Трябва да се разграничават ясно два атрибута на духа – интелигентността и фантазията. Всички познаваме обичайните критерии за интелигентност: способност за бързо схващане, дълбочина на разбирането, яснота на израза, обхват на духовните интереси и особено способността за схващане. Този вид интелигентност може да бъде измерен при съмнителното допускане, че тя е едномерна функция. Така се получава коефициентът на интелигентност. Творческата фантазия е много по-фин духовен феномен и на мен не са ми известни тестове, с които тя може да бъде оценена. При това творческата фантазия е качество на мозъка от първостепенно значение. Фантазията на може да бъде научена. Тя е дарба, за която само можем да бъдем благодарни. Поне това е моето отношение към дарбата, направила възможно всичко, което съм постигнал.
Айде пак богове, дяволи, Исуси и Алласи. Колко мъка има по тоя свят, Зевсе!!
"Всички познаваме обичайните критерии за интелигентност: способност за бързо схващане,....."
Дори по тези едноизмерни елементарни АЗЪ "тъпи" им викам немогат да отчетат никакви едно след много нули зад запетайката на е туй нейзмерно папагалче в начален стадий на развитие.
" Анонимен каза...
Айде пак богове, дяволи, Исуси и Алласи. Колко мъка има по тоя свят, Зевсе!!
15.10.12, 12:18"
Анонимче атейстично,при теб се е настанил "дявола ,сатъна,рогатия и так дале",та от това ти слепотата.Но Бог не се "притеснява",че ти не Го признаваш и му казваш да не съществува.За теб притеснен е,че си загубваш времето дето ти отпуснато (един миг между две примигвания) и като ти изтече и Му се явиш на "кастинга" ще трябва да си съобщи с насълзени очи "съжалявам чадо,но казано ти беше,пътник си за вечният огън,сори".Ти чадо хапвай си и пийвай както сатъна ти вика "глей си живота",но е много кратък,тъй да знаеш.И няма "мъ може ли пак" не на всеки му се дава такава възможност.
Румен Бърцов
@ Анонимче атейстично ,който съумял да да сътвори нагъване в повечко дясната половинка на мозъчето(в смисъл наблягал повечко на размишление "що пъ съм тук и сегъ"),а не бързал да види какво има за хапване и пийване на масата по лесно му да "чуе" кога Бог му казва "що е мотика" и че не е добре да се настъпва многократно.Даа!
Румен Бърцов
Твърде много се изплаших.
Анонимче атейстично,то тези дето имат претенциите,че вярват в Бог несе изплашват.Ако найстина вярваха,че има Бог АЗЪ нямаше и до та секунда да е "сам съм,други няма".Баща ми също е сам там и нещатата при него не вървят на добре,както и се очаква в тази така причинена ми "самота".Та как пък при тези обстоятелства Ти да пожярваш,след като виждаш как са тези дето твърдят ,че са по Божите заповеди ,а неса.Те и за твоето невярване са криви (дават ти "правилен пример" нагледен).
Румен Бърцов
Та така "анонимното атейст" (АЗЪ те знам,но няма да те издам) таа бях пак сам и никой неми пиомогна когата аз умирах '99,но тогава Майче ми Свята Санда беше с мен.Когато се борех за нейният живот,пак така сам бях и когото за помощ потърсих е така ме отпрати,а някой (повечето се нахвърляха върху мен с нападки и обвинения).Та като я погребаха и тогава им просветна какво са извършили с това което с мен вършеха (разбраха,че са убили нея,а няма никой ,който да можве да измисли нещо за което да каже нещо лошо за нея,тя беше светица,светъл Човек,всички го знаят).И след като я погребаха и то тези дето най упорити бяха в делата по нейното умъртвяване се заеха да разпространяват за мен гадости,лъжи всякаква смрад,че да не пристъпи никой до мен и да не се разбере по никакъв начин какво са извършили,а и в техно съучастие и тези дето са могли но неса ми помогнали когато съм имал нужда,както аз съм се отзовавал и на всеки съм дал.
Е пък от три години търся помощт по цялата българска работа за да не стане пак така и с баща ми,ма пак така никой,ама абсолютно никой,но този път вси дето българи се зоват.А АЗЪ неси прави шега за Бог дето,но пък като няма никой ,дори и "тома неверни" да види,че да повярва.А и не само тук писал съм и продължавам да пиша и пощи пращам насам натам,на все повече и повече и никой от никъде от умрел писмо не връща да каже дали получено,ни пък паяците на телефона някой да притесни,камо ли пък на живо (на реалити) жив човек,не тане.
Страшничко изглеждат българските работи ,мекичко казано.Та и ще се изясни имали Го или не на вси.И няма "ама незнаех,ама несъм разбрал".
Румен Бърцов
И никой,ама абсолютно никой несе замисля,че иде реч за възрастен човек,загубил всичко за което се бъхтал като роб,загубил съпругата си,болен от години от диабет втора група инвалид (а диабета унищожава мозъка),преживял като свидетел ужаса на бавната и ужасяващо мъчителна смърт на спътницата си в живота и от момента на раздялата му с нея оставен единствено и само на мойте грижи в моето състояние,само с неговата пенсия,без никакви от никаде помощи.А сега там напълно сам,без никой на когото да му грижа за него.Това е чудовищно мили ми сънародници и твърде показателно до къде е стигнало бездушието БГ.
Румен Бърцов
Публикуване на коментар