Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
19 коментара:
Чиста загуба на време. Науката отдавна е дала отговор на този въпрос.
Еволюцията на организмите и с това произходът на човека от маймуната е НЕОСПОРИМ ФАКТ, признат и от църквата. Трябва ясно да се разграничава терминологично еволюцията като ПРИРОДНА ДАДЕНОСТ и еволюцията като научна еволюционна ТЕОРИЯ, която обяснява НЕОСПОРИМИЯ ФАКТ НА ЕВОЛЮЦИЯТА на организмите.
Единственото, за което може да се спори, е ТЕОРИЯТА, са МЕХАНИЗМИТЕ на еволюцията, т.е. например дали естественият дарвинов отбор е достатъчен, за да обясни ФАКТА на еволюцията или тук може би има и други механизми или дори свръхестествена намеса.
Останалото е връщане към прочутия, но вече само с историческа стойност дебат 1860 в Оксфорд между Huxley и Wilberforce, където този въпрос е дискутиран ожесточено и публично. Твърди се, че Wilberforce тогава пита еволюциониста Huxley дали произхожда от маймуна по майчина или по бащина линия :)
"... произходът на човека от маймуната е НЕОСПОРИМ ФАКТ..."
Това е опит за остроумничене, нали? Или се опитвате да ни разсмеете? А бихте ли се опитал(а) да поясните защо е чак толкова "неоспорим" този факт? :-)
Гранчаров,сега...,може би трябва да се въведе яснота,каквато не е направил(а)..
За някой екземпляри от "вида" произхода е Емпирично безспорен.Не е нужно сложни научни методики за да се види наличното заобикалящо.Сега,което си е факт ,факт сие,неможа да него приемаме. Не ли?!
>:)-
Е хайде сега, произходът на човека от маймуната е също толкова безспорен факт, както и че Земята е кръгла, а не плоска. Еволюционната биология (както и космологията, геологията и др.) наистина е историческа наука, в която фактите не подлежат на директа емпирическа проверка, но нейните факти според мен са също толкова надеждно установени, както тези в неисторическите емпирични науки като физиката. Останалото означава да изпаднем в християнски фундаментализъм, т.нар. „креационизъм”, да се тълкува Библията буквално и да приемем, че Бог е създал света преди 6000 години и т.н. Това са несериозни възгледи за човек от 21 век. Иначе със същия успех бихте могли да организирате и дискусия на тема „Кръгла ли е наистина Земята и върти ли се тя наистина около Слънцето”? Както знаем, дълго време се е смятало, че Земята е плоска и е център на Вселената, но днес никой не застъпва сериозно това становище.
Важно е да се разбере, че еволюцията на организмите и произходът на човека от маймуната все пак НЕ ИЗКЛЮЧВАТ СВРЪХЕСТЕСТВЕНА НАМЕСА. Така например Бог може нарочно да е създал света така, че посредством процеса на еволюция да се стигне до появата на човека. Или пък той може да се намесва в отделни моменти в самата еволюция, за да я насочва в определена посока. Или пък може да се предположи, че докато тялото на човека е продукт на еволюцията, човешката душа е божие творение и се придава свише на тялото в един определен момент след зачатието. Разбира се, дарвинистите и материалистите ще отхвърлят тези възможности, но по тях все пак може да се дискутира. Но да се дискутира дали човекът е произлязъл от маймуната или дали еволюцията като естествен процес е факт или не, е несериозно.
Когато Дарвин публикувал своята теория за произхода на човека от маймуната, един негов приятел в писмо го попитал:
"Чарлз, за какво на маймуната е бил необходим философски разум?"
Дарвин прочел писмото и написал: "Не!"
Изобщо не ми отговорихте на въпроса. Увъртате, но не се захващате да отговорите. Повтарям, въпросът ми беше:
А бихте ли се опитал(а) да поясните защо е чак толкова "неоспорим" този факт? :-)
Затрудни ли Ви въпроса ми? :-) Не знаете, не можете да обясните, така ли? И кое според Вас е толкова "неоспоримото"? Зададох Ви прекалено простичък въпрос, ако е толкова "неоспоримо" вече трябваше да ми бяхте казали на какво се основава тази "неоспоримост". И празните приказки няма да Ви помогнат. Аналогиите също. Имайте добрината да опитате да отговорите на въпроса ми. Иначе ще приема, че сте плямпащ немислещ дилетант, който сам съвсем не знае какво казва...
Посочете фактичността на "факта", който е така "неоспорим", а пък после изведете, илюстрирайте неговата "неоспоримост", дайте да видим...
Като философи знаем, че няма абсолютно сигурно, напълно достоверно знание, това се отнася и за произхода на човека. Можем да кажем обаче, че тази теория или хипотеза е подкрепена със смазващ брой факти и доказателства, докато становища в смисъл на буквалното тълкуване на Библията не намират никаква емпирическа опора.
Колкото до конкретните факти, мисля, че няма нужда да ги изброявам, просто си направете труда да прелистите трудовете на големите антрополози, палеонтолози и еволюционни биолози. При това някои от тях са били религиозни, например един от най-великите еволюционни биолози на 20 век Теодосиус Добжански (1900-1975), но въпреки религиозната си вяра на практикуващ православен християнин той твърдо приема еволюцията на организмите като факт и критикува креационистите и папа Павел Шести за тяхната антиеволюционна позиция. На Добжански принадлежи често цитираната фраза „Нищо в биологията няма смисъл, освен ако не се разглежда в светлината на еволюцията.”
Така че когато се обсъждат такива теми, е необходимо дълбоко вникване в материята, тези въпроси не се решават с емоционални изблици. Биологията и философията на биологията са много интересни, но страшно трудни дисциплини, в много отношения по-мъчни от т. нар. „точни науки”.
Разбира се, че еволюцията е ФАКТ, който никой образован и мислещ човек не отрича. Както и това, че имаме общ прародител със съвременните маймуни. Това е повод за гордост, а не за срам, драги ми Смехурко Грънчаров.
Първом се образовайте, после зейте по научни въпроси, гдето нищичко не разбирате. А религията си я заврете в... джобчето.
... това, че имаме общ прародител със съвременните маймуни... е повод за гордост, а не за срам...
Да се гордее, че има нещо общо с маймуните може само същество, което е значително по-долу от тях в еволюционната стълбица :-) примерно насекомото, червеят, торният бръмбар и прочие...
Много е спорно дали в еволюцията може да се говори за еволюционна стълбица и за по-висши и по-низши организми и дали човекът наистина стои на най-висшето стъпало на тази стълбица. Зависи от критериите за напредък, които може да са различни, еволюционните биолози спорят по този въпрос. Тук не става дума за това да се гордеем или срамуваме за това, че сме човеци, произлезли от маймуните. Това е просто неутрален факт, който трябва да се приеме като даденост. Както и произходът, т.е. родителите на всеки отделен човек не би трябвало да са обект на гордост или срам. Не е важно откъде идваш, а какъв си самият ти.
Не може да се отрече, че човекът е в състояние да се държи по начин и да извършва жестокости, на които никой звяр или животно не са способни. Същевременно той може да проявява и актове на милосърдие и доброта, непознати в такава степен в животинския свят. Така че може би не е толкова високоразвит.
Нека във връзка с темата все пак цитирам и един голям авторитет в областта на еволюционната биология и един от най-влиятелните учени на 20 век - Ернст Майер, който почина през 2005 на 101 години и който до последно беше с бистър ум и пишеше книги. В една от своите последни книги „Какво е еволюция” (What Evolution Is), в която обобщава опита и познанията си от седем десетилетия научна работа, вкл. на терен в Нова Гвинея, той пише (откъси):
„Еволюцията е най-важното понятие в цялата биология. В тази област няма нито един въпрос „защо”, на който може да се отговори адекватно без в необходимата степен да се обърне внимание на еволюцията… Хората открай време изпитват потребността да обяснят непознатото или загадъчното… сред философите и основателите на религии има три категории: първо онези, които предполагат един безкрайно съществуващ свят, второ онези, които приемат, че светът е неизменен и кратковременен и трето онези, които изхождат от един променлив свят.
1. Безкраен във времето свят
Гръцкият философ Аристотел е смятал, че светът съществува открай време. Някой учени са убедени, че вечният свят никога не се промен и остава един и същ, други твърдят, че той преминава през различни стадии (цикли), но в крайна сметка се връща в изходно състояние. Но вярата във безкрайната възраст на света никога не е била особено популярна: явно винаги е имало потребност да се обясни неговия произход.
2. Неизменен кратковременен свят
Това, разбира се, е християнската гледна точка, както е представена в Библията… Вярата, че светът е създаден от всемогъщ Бог се нарича креционизъм. Нейните привърженици смятат, че Бог така мъдро е сътворил света, че животните и растенията са във висша степен приспособени едни към други и към околната среда и до днес всичко в света е като в момента на сътворението. Във времето, когато е писана Библията, на базата на тогава известните факти това е напълно логично заключение. Някои богослови с помощта на библейските родове изчисляват и възрастта на света, който е доста млад. Той трябва да е бил създаден в 4004 г. пр. Хр., т.е. преди около 6000 г.
Учението на креационизма противоречи на постиженията на науката и води до спорове между креационисти и еволюционисти…. С началото на научната революция в 17 век се откриват все повече противоречия между научните постижения и библейските текстове… Очевидно много неща на Земята с в постоянна промяна. Някои промени са много равномерни като смяната на ден и нощ… Има обаче и непрекъснати промени, които сякаш имат нещо като посока. Този вид промяна се нарича ЕВОЛЮЦИЯ… Дарвин и Дарвинизмът е може би най-крупният прелом в духовната история на човечеството.
продължение и край
Хората винаги са вярвали, че са нещо съвсем различно от останалото творение. Това се твърди в Библията и всички философи от Платон през Декарт до Кант са напълно съгласни с това… Човекът се смята за корона на творението, която се различава в много отношения от животните, особено чрез наличието на разумна душа. Затова за викторианската епоха е ужасен шок, когато Дарвин в своята теория на общия произход класифицира вида човек като потомък на примати в животинския свят.
КАКВИ ДАННИ ГОВОРЯТ ЗА ПРОИЗХОДА НА ЧОВЕКА ОТ ПРИМАТИ?
Никой образован човек днес не се съмнява, че ние произхождаме от примати и в частност от човекоподобни маймуни. Доказателствата за тази теза са просто смазващи; по същество става дума за три вида факти.
АНАТОМИЧНИ ДАННИ: човекът съвпада до най-малки детайли в телосложението с африканските човекоподобни маймуни и особено с шимпанзетата.
ФОСИЛНИ НАХОДКИ: До днес нямаме находки от времето между 6 и 9 милиона години, когато са се разделили линиите на маймуни и човеци, но многобройни находки от времето преди 5 милиона години показват кака с изглеждали междинните форми между шимпанзе и човек.
МОЛЕКУЛЯРНА ЕВОЛЮЦИЯ: Може да се установи, че човешките макромолекули са по-близки до тези на шимпанзето от тези на всички други организми.
Ако се съберат обширните анатомически, фосилни и молекулярни данни, може да се каже: много близкото родство между човека, шимпанзетата и човекоподобните маймуни днес е убедително доказано. ДА СЕ ПОСТАВЯТ ПОД ВЪПРОС ТЕЗИ СМАЗВАЩИ ДОКАЗАТЕЛСТВА БИ БИЛО НАПЪЛНО БЕЗСМИСЛЕНО.
Това, простете, са глупости, показващи само неразбиране на въпроса. Да, това са научни глупости, в науката има твърде много глупости, при това "доказани" глупости, които твърде много се нравят на глупаците, не разбиращи изобщо за какво става дума, т.е. на глупаци, не полагащи никакво мисловно усилие поне малко от малко да схванат смисъла, т.е. това, за което иде реч.
По аналогия, по външно подобие и пр. да се извеждат "доказателства" за родството между човек и маймуна е свидетелство, че такива "учени" не разбират и не си дават усилието да схванат поне малко същностния проблем за КОРЕННОТО И ДЪЛБОКОТО (КАТО СЪЩИНСКА ПРОПАСТ) РАЗЛИЧИЕ между човека и човешкото и животното и животинското, различие, което има духовен характер, което е израз на духовната природа на човека и човешкото.
Духовната същност на човека и на човешкото съвсем не се разбира от "учените", които пишат своите банализми за "неоспоримите доказателства за произхода на човека от маймуна и от шимпанзе"; пишейки тия тъпотии, те просто показват, че съвсем не разбират какво е това човек - в неговите същностни измерения. Човекът и човешкото са нещо надприродно и свръхприродно, те са нещо духовно, те са израз и проявление на духовна природа. Ако тия кретеноидни "учени" си позволят безумието да твърдят, че нашите "прародители" шимпанзетата също имат духовни качества, тогава ще мога да допусна, че не са съвсем пълни кретени, а са кретени поне наполовина, ала едва ли могат да дръзнат да проявят поне някакви искрици на здрав смисъл и разсъдък. Просто не си заслужава да се обсъждат кретенизмите на т.н. "точна наука", обосноваваща ни най-категорично и основателно "че овцата е червена защото е... червена", сиреч, че човекът е животно и шимпанзе, защото прилича на животно и на шимпанзе, поне по външния си вид. Е, даже и по външен вид човекът е така одухотворен, че изобщо не прилича на маймуните, а това, което така одухотворява човека, има свърхприроден, свръхестествен, чисто духовен характер. Човекът е Божие творение, той е Божий пратеник на тази земя.
Глупостите за произхода на човека от маймуна са единствено свидетелство за това, че сред нас, хората, има дегенерати-материалисти, които са загубили Божествената, духовната и СУБСТАНЦИАЛНО-ЧОВЕШКАТА си същност - и са се вживотнили дотам, че не се свенят да се гордеят, че техните прародители били... шимпанзетата!
Толкова е просто това! Ала се иска причастност към духовната ни природа, поставяща ни на неизмеримо по-високо битийно ниво от животните, която, разбира се, липсва на дегенерата-материалист и еволюционист...
Ако трябва да бъдем точни, учените твърдят, че човекът и съвременните човекоподобни маймуни, вкл. шимпанзето, имат общ прародител, не че шимпанзето е директен предшественик на човека. Те са се развили успоредно. Но тази тънкост в случая не е толкова съществена. Иначе и натуралистите и материалистите не отричат уникалността и духовната същност на човека. Майер за уникалността на човека:
“Когато става ясно, че човекоподобните маймуни са предшественици на човека, някои автори стигнаха до твърдението “Човекът също е само животно.” Но това въобще не е вярно. ЧОВЕКЪТ НАИСТИНА Е ТОЛКОВА УНИКАЛЕН, ТОЛКОВА РАЗЛИЧЕН ОТ ВСИЧКИ ДРУГИ ЖИВОТНИ, КАКТО ТВЪРДЯТ ФИЛОСОФИ И БОГОСЛОВИ ОТКРАЙ ВРЕМЕ.” (подчертано от мен)
И пак във връзка с това откъси от книгата “Езикът на Бог” (има и български превод, издателство “Изток-Запад”, 13 лв) на един друг голям учен на нашето време – Франсис Колинс (род. 1950) – дългогодишният ръководител на проекта “Човешки геном”, който е вярващ християнин. Колинс смята вярата и науката и в частност еволюцията за съвместими. Той изкава много ценни мисли, които наред с тези на Е. Майер и Т. Добжански могат да бъдат отправна точка на организираната от Вас дискусия. Колинс е привърженик на т. нар. “теистична еволюция”. За да го цитирам:
“След възникването на живота процесът на естествената (дарвинова) еволюция позволява в продължение на достатъчно дълъг период от време да се развие биологичното разнообразие и сложност. След като еволюцията е започнала, по-нататъшна свръхестествена намеса не е необходима. ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА СА ЧАСТ ОТ ТОЗИ ПРОЦЕС И ИМАТ ОБЩ ПРЕДШЕСТВЕНИК С ЧОВЕКОПОДОБНИТЕ МАЙМУНИ (почертано от мен – Анонимен). Човешките същества обаче са уникални по начин, който не може да бъде обяснен от еволюцията и който е белег за духовната ни природа. Това включва съществуването на Моралния закон (познаването на добро и зло) и търсенето на Бог, които са присъствали във всички човешки култури през цялата история.
Ако приемем тези допускания, се получава един напълно праводподобен, интелектуално удовлетворителен и логически последователен синтез: Бог, който не е ограничен от време и простанство, е създал Вселената и е установил природните закони, които ще я управляват. Бог е избрал елегантния механизъм на еволюцията, за да създаде микроби, растения и животни от всякакви видове. Най-забележителното е, че Бог е избрал същия механизъм, за да могат да се появят и едни специални същества, които ще имат разум, усет за добро и зло, свободна воля и желание да търсят Неговото приателство. Освен това той е знаел, че тези същества биха могли да изберат и да не се подчинят на Неговия морален закон. Този възглед е невълно съвместим с всичко, което науката ни казва за природния свят. Той е напълно съвместим с великите монотеистични религии. Концепцията на теистичната еволюция, разбира се, не може да докаже, че Бог съществува, но това не може да се докаже напълно с никакви логически аргументи. Вярата в Бог винаги ще изисква скок отвъд разумното. Този синтез обаче е осигурил на огромен борй вярващи учени удовлетворяващи, последователна, обогатяваща перспектива, която позволява научният и религиозният светоглед да съществуват мирно в нас.”
Край на цитата
Колинс се спира подробно и на консервативните християни, креационистите и буквалното тълкуване на Библията и пише например:
“Креационистите завяват, че еволюцията е лъжа. Според тях свързаността на организмите, проличаваща при изучването на ДНК, е резултат просто на това, че Бог е използвал едни и същи идеи в многобройните актове на отделно сътворяване...това са като цяло искрени, добронамерени, богобоязливи люде, тласкани от дълбока загриженост, че натурализмът заплашва да пропъди Бог от човешкото съществуване. Само че твърденията на креционизма не са просто човъркания из периферията на човешкото знание. Ако тези твърдения са наистина верни, това би довело до пълен и необратим колапс във физиката, химията, космологията, геологията и биологията... Ултрабуквалните тълкувания на Библията са ненужни, те водят до безброй трудности... Като вярващи вие сте прави да се държите крепко за истините на Библията... Тези битки обаче не могат да бъдат спечелени, ако строите своята позиция на гнила основа. И АКО УПОРСТВАТЕ ДА ГО ПРАВИТЕ, ПО ТОЗИ НАЧИН ДАВАТЕ ВЪЗМОЖНОСТ НА ПРОТИВНИЦИТЕ НА ВЯРВТА (КОИТО СА ТОЛКОВА МНОГО) ДА СПЕЧЕЛЯТ ПОРЕДИЦА ОТ ЛЕСНИ ПОБЕДИ (подчертано от мен – Анонимен).
Като се имат предвид несигурността в тълкуването на определени пасажи от Писанието, дали е разумно ревностните вярващи да градят цялостаната си позиция към еволюционния дебат... върху буквалните тълкувания, макар че други, не по-малко ревностни вярващи са били на противно мнение, и то далеч преди появата на Дарвин...? АЗ ЛИЧНО НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БОГ, КОЙТО Е СЪЗДАЛ ЦЯЛАТА ВСЕЕЛЕНА И С КОГОТО ОБЩУВАМЕ ПОСРЕДСТВОМ МОЛИТВАТА И ДУХОВНОТО ПРОЗРЕНИЕ, ОЧАКВА ОТ НАС ДА ОТРИЧАМЕ НЕСЪМНЕНИТЕ ИСТИНИ НА ПРИРОДНИЯ СВЯТ, РАЗКРИТИ ОТ НАУКАТА, САМО И САМО ДА ДОКАЖЕМ ЛЮБОВТА СИ КЪМ НЕГО (ПОДЧЕРТАНО ОТ МЕН – АНОНИМЕН).”
Край на цитатите
Това наистина е една позиция, която може да се разисква:
НАТУРАЛИСТИЧНАТА, САМОДОСТАТЪЧНА ДАРВИНОВА ЕВОЛЮЦИЯ, В КОЯТО СВРЪЕСТЕСТВЕНАТА НАМЕСА СЕ ИЗКЛЮЧВА, ИЛИ “ТЕИСТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ” НА КОЛИНС И ДР., В КОЯТО БОГ СЕ НАМЕСВА САМО НАЧАЛОТО, НО КОЯТО СЛЕД ТОВА Е НЕРАЗЛИЧИМА ОТ ДАРВИНОВАТА.
Креационизмът обаче и буквалното тълкуване на Библията са едно наистина несериозно интелектуално упражнение.
Почетете малко, самообразовайте се - и ще разберете, че дарвинизмът от 19-ти век, подобно на марксизма, се отнася към съвременните научни представи за света така, както парната машина се отнася към космическите совалки. Твърде избирателно цитирате само и само да защитите превзетостта си, което е ненаучен подход. Тия дни ще се изкажа по-подробно по същината на проблема, до която, както си личи, все още съвсем не сте се доближили... Ние с Вас преди време разисквахме коренната разлика между постановката на някои въпроси в сферата на научната парадигма и това как същите тия въпроси се поставят на едно принципно философско ниво. Тогава сякаш проумяхте. Ала явно всичко сте забравили. И пак си запяхте старата песен на нов глас... Ненужно се изхвърляте и сипете обвинения, без изобщо да сте положили усилия да разберете за какво всъщност става дума. Това, което ми изтъквате така словохотливо, няма никакво отношение към въпроса, за който става дума. А той е: истината за генезиса на човека. Претенцията, че този проблем е решен "веднъж завинаги" и то на едно крайно елементарно наукообразно ниво е съвсем неоснователна претенция, показваща единствено неразбирането Ви за това за какво всъщност иде реч. Приказките за маймуните ги разправяйте пред по-непретенциозна аудитория, а не на един сериозен философ, заедно с учениците му...
Мисля, че всичко, което съм написал, се отнася до ИСТИНАТА ЗА ГЕНРЗИСА НА ЧОВЕКА, не за нещо друго, като този въпрос е неотделим от общия въпрос за еволюцията на организмите. Съвсем не твърдя, че този проблем е решен „веднъж завинаги”. Според мен обаче той е разрешен НА ПРИНЦИПНО НИВО в смисъл, че човекът, както всички други организми, е продукт на биологичната еволюция. Механизмът на еволюцията от своя страна не изключва свръхестествена намеса. Оттам нататък обаче в еволюцията има много конкретни частнонаучни спорни въпроси – как, кога, къде и т.н., по които антрополози и биолози спорят ожесточено. Но това не променя принципното положение за произхода на човека от примати.
Генезисът на човека е частнонаучен проблем, който не може да бъде решен на философско ниво. Философията само да ТЪЛКУВА научните факти, но философията не може да ги СЪЗДАВА или ПРЕИНАЧАВА. (Нещата всъщност са по-сложни, но да не навлизаме в дебрите на философията на науката.) Философът е длъжен да следва фактите, където и да го водят, защото истината стои по-високо от всички други съображения.
Мнозина не могат да приемат еволюционната биология, защото освен всичко като историческа наука в нея не са възможни директни наблюдения и експерименти. Никой не е бил очевидец на генезиса на човека, още повече че тези процеси продължават не ден или два, а милиони години. Философията на биологията в някои отношения се отличава от философията на физиката например. Въпреки това фактите на еволюцията според мен са също толкова безспорно доказани, както тези в много неисторически естествени науки.
Наистина обаче не бива да бъдем догматици. Аз мисля, че много от съвременните ортодоксални научни теории се нуждаят от преразглеждане. Според мен напълно или частично погрешни са такива уж утвърдени теории като теорията на относителността, съвременната космология (която почива до голяма степен на ТО) и Големия взрив (какъвто не е имало), глобалното затопляне (левичарска теория, може би инициирана от КГБ, за да разрушава икономиката на Запада), официалните версии за Първата и втората Световна война и за рухването на комунизма и мн. др. От това обаче не следва, че библейските версии за света са правилни. Както казва още Галилей, Светото писание не учи как са устроени небесата, а как да се попадне на небето, т.е. на морал.
Духовете на широката публика обаче винаги са се разгорещявали, когато стане дума за генезиса на човека, много повече, отколкото когато става дума за някоя физическа теория и това е донякъде разбираемо. Така например не вярвам Вие да се разгорещите за ТО на Айнщайн и даже се съмнявам, че въобще имате някакво мнение относно нейната правилност и вероятно това въобще не Ви интересува. Едва ли бихте организирали дискусия на тема: „Вярна ли е ТО?” или пък „Вярна ли е съвременната космология?”.
Аз обаче след като десетилетия съм се занимавал с ТО убедено твърдя, че тази теория е напълно сбъркана. Но за да се твърди подобно нещо, все пак е необходима известна ПОДГОТОВКА. Същото се отнася и за генезиса на човека.
И да коментирам твърдението, че „дарвинизмът от 19-ти век, подобно на марксизма, се отнася към съвременните научни представи за света така, както парната машина се отнася към космическите совалки.”
Това наистина е така, само че в 20-ти век теорията на Дарвин се разширява е вече се говори за т. нар. „синтетична еволюционна теория” или понякога „неодарвинизъм”, който държи сметка на развитието на генетиката, популационната биология, палеонтологията, зоологията, ботаниката и систематиката. Много от тези елементи липсват в теорията на Дарвин, респ. не са съществували по онова време, респ. са били отделни дисциплини. Синтезата е дело на редица учени като Добжански, Холдейн, Морган, Хъкслей, Майер, Ренш и др. Така че еволюционната биология не е застинала на нивото на Дарвин, макар че неговите идеи продължават да са основата.
Ако наистина искате да проведете сериозен дебат върху еволюцията, ще е добре да се запознаете с трудовете на неодарвинистите, а не априори да отхвърляте техните постижения. Може би ще е хубаво и да посетите природонаучния музей в София, най-големия на Балканите, и (отново?) да разгледате експозицията.
Публикуване на коментар